Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Ако за разумния срок и нарушението на чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧ е от значение общата продължителност на съдебното производство, но исковата претенция за репариране на вреди, настъпили за ищцовата страна вследствие на нарушеното й право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, е предявена солидарно против няколко ответници, следва ли да се изясни приносът на всеки от ответниците към общата забава? При положителен отговор на този въпрос как следва да се отчете приносът на всеки от ответниците- единствено на база количествен критерий - периода за разглеждане на делото или при съобразяване с извършените процесуални действия пред всеки от ответниците, необходимостта от събиране на нови доказателства и положените от съда усилия за ускоряване на производството?

Ако едно от съдилищата не е нарушило задължението си да разгледа и реши делото в разумен срок предвид неговата правна и фактическа сложност, но въпреки това е налице общо забавяне на съдебното производство над разумното, то този добросъвестен съд следва ли да отговаря за понесени от ищците вреди при предявена претенция за репарирането им при условията на солидарност против повече от един ответник, когато установяването на липса на принос на един от ответниците към общата забава не би попречило за репарирането на претърпените от ищците неимуществени вреди предвид наличие на друг ответник с установена вина?

В пряка причинно-следствена връзка ли се намира поведението на съдебната инстанция, която не е нарушила задължението си да разгледа делото в разумен срок, с понесените от ищците неимуществени вреди при обща забава за разглеждане на съдебното производство в случай на предявена против множество ответници при условията на солидарност претенция за репариране на вреди?

При субективно съединяване на искове против повече ответници с искане за солидарното им осъждане, ако исковете бъдат уважени, следва ли тези ответници да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищците и направените по делото разноски при условие, че солидарността възниква само в определените от закона случаи или само когато е уговорена /чл. 121 ЗЗД/, а такова законово предвиждане липсва?

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва ли да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите?

Размерът на обезщетенията, присъждани от ВКС по дела, имащи за предмет иск по чл. 2б ЗОДОВ, явява ли се релевантен критерий за определянето на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД при дела със сходна фактическа и правна обстановка?

Следва ли съдът да осъди солидарно всяка една съдебна инстанция, отговорна за нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок, при положение че е налице съпричиняване на противоправния резултат от тяхна страна?