Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

от значение за изхода на спора, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са - за възможността в гражданския процес да бъде оспорена истинността на акта за раждане на детето; за приложението на чл. 272 ГПК и чл. 269 ГПК; за прилагане принципа на служебното начало в неговите законно въведени параметри; за прилагането на инцидентен контрол на верността на написаните имена на бащата и издаден акт за раждане от гражданския съд по отношение на законосъобразност във връзка с липсата на основанията на чл. 61 СК, т. н. косвен съдебен контрол, след като са направени доводи и възражения, свързани с верността му и при служебната проверка се установят пороци, които имат за последица неверността на акта; за задължението на въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и съображения на страните – за приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, за които твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Поставен е и въпросът по какъв начин следва да бъде заявено оспорването на верността на един акт за раждане в гражданското производство по чл. 127а, ал. 2 СК на деца със записани като родители граждани на различни държави, за които погрешно е преценено, че родителите се намират в законен брак към момента на раждането на детето, поради пропуск да бъде представен в съответната община в България надлежно заверен препис от бракоразводното решение, за който твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позовава се и представя съдебна практика: решение №529 от 01.07.2013 г. по гр. д. №181/2011 г. на ВКС, ІV г. о., решение №268/21.11.2011 г. по гр. д. №191/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение №415/25.01.2012 г. по гр. д. №1332/2010 г. на ВКС, І г. о., решение №10 от 04.07.2011 г. по гр. д. №533/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №157 от 08.11.2011 г. по гр. д. №823/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №230 от 05.03.2012 г. по гр. д. №1041/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №346/25.11.2011 г. по гр. д. №1387/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №825 от 09.11.2009 г. по гр. д. №2465/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о., ТР №1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК, т. 1, решение №209/26.09.2014 г. по гр. д. №212/2014 г. на ВКС, І г. о., решение №32/28.01.2011 г. по гр. д. №170/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и определение №499 от 05.07.2012 г. по ч. гр. д. №224/2012 г. на ВКС, ІV г. о., постановени по реда на чл. 290 и чл. 274, ал. 3 ГПК.