Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли съдът да се произнася по правилността на първоинстанционното решение извън посоченото във въззивната жалба, при ограничението по чл. 269, предл. второ ГПК?

Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приети за установени факти и закона?

Ако искът е доказан по основание, може ли да бъде отхвърлен поради недоказване на размера му?

Длъжен ли е съдът, в случаите когато констатира нередовност на исковата молба и даде указания за подробно, ясно и изчерпателно излагане на всички факти и обстоятелства, на които се основават исковете, да стори преценка на допълнително изложените факти и обстоятелства по основанието на исковете и да укаже за кои от тях счита, че не се сочат доказателства, както и да предостави възможност на страните за ангажиране на доказателства?

Не дължи ли въззивният съд даване на указания до страните, относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?

Може ли съдът да приеме за установен факт от решаващо значение за делото, който е недоказан и е такъв, който съдът не е посочил като ненуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и включен в предмета на доказването?

Съобразно чл. 154 ГПК не следва ли съдът да посочи, като нуждаещ се от доказване факта, че процесният застрахователен договор е сключен преди 01.01.2016 г., т.е. преди влизане в сила на новия КЗ (обн. ДВ бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)?

Не следва ли съдът да уведоми страните, че: счита тези факти и обстоятелства за спорни по делото и поради това ги включва в предмета на доказване?

Не следва ли да укаже на всяка от страните, че в нейна тежест е да установи конкретни факти и обстоятелства – тези на които основава исканията и възраженията си, респ. че всяка от страните следва да докаже тези конкретно посочени от съда факти?

Не следва ли съдът в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти?

Допустимо ли е да изключи с решението си приобщени към делото доказателства, ако преди това не са давани указания на ползващата се от тях страна, че следва да уточни какви конкретни обстоятелства доказва с всяко от приложените писмени доказателства или да ангажира други доказателства за фактите, до които те се отнасят?