Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

е формирана задължителна и установена съдебна практика на ВКС, която следва да намери приложение и по настоящия правен спор. Според нея /ППВС №4/23.12.1968 г., т. 11 на ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 ГПК, вкл. сочената от жалбоподателите в касационните им жалби, както и решение №112/14.06.2011 г. по гр. дело №372/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение №376/21.10.2015 г. по гр. д. №514/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №832/10.12.2010 г. по гр. д. №593/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №449/16.05.2013 г. по гр. д. №1393/2011 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №263/21.03.2017 г. по гр. д. №627/2016 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №70/29.03.2016 г. по гр. д. №5257/2015 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №251/21.12.2015 г. по гр. д. №812/2015г. на ІІІ г. о. на ВКС и др./, размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като например тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, вида и срока на мярката за неотклонение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: възрастта и съдебното минало на ищеца, здравословното му състояние, степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, в посочената съдебна практика като критерии за преценка са въведени още: дългият несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване; тежестта на мерките за процесуална принуда; характера на престъплението по повдигнато обвинение; публичното му разгласяване и свързаните с това последици, както и личността на дееца. С Тълкувателно решение №3/22.04.2004 г. по тълк. дело №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, в т. 11е прието, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, причинната връзка между незаконосъобразността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен.