Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

какво разбира той под наказателно преследване и дали според него това означавало образувано наказателно производство. На страната могат да бъдат давани указания във връзка със сочените от нея факти, а това дали тези факти ще обосноват правния извод за образувано наказателно производство, при съобразяване и на действащия по време НПК и предвидените начини и форми на досъдебно производство, е дейност, която съдът следва да извърши по свой почин. Въпреки това, ищецът и след предоставената му възможност да конкретизира размера на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като заяви и посочи всички останали вреди, претърпени от незаконното обвинение, не е уточнил, че претендира допълнителни вреди, извън вече заявените такива от полицейските регистрации, които са предмет на иска, висящ пред Административен съд Бургас. При това положение въззивния съд е приел, че не може да допусне двойно обезщетяване на едни и същи вреди, като това се налага и от принципа за правна сигурност, който цели да установи предвидимост за развитието на производството в равна степен и за двете страни в процеса. Макар въззивният състав да е намерил за неправилно, възприетото от районният съд, че е сезиран с два отделни иска – по чл. 1 и по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предмет на които са едни и същи вреди, претърпени от ищеца в резултат на несвоевременно заличени полицейски регистрации, както и това, че понастоящем определението, с което съдът е изпратил по подсъдност на Административен съд Бургас иска по чл. 1 ЗОДОВ е влязло в сила, то нито районния, нито въззивния съд, би могъл да осъществи проверка по допустимостта на този иск, или пък да остави за разглеждане пред себе си иска по чл. 2 ЗОДОВ, с който е заявено обезщетение за същите вреди, основан на същите фактически твърдения. Соченото от жалбоподателя, че надлежен ответник по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е именно Прокуратурата на РБ, поради обстоятелството, че същата следи за спазване на законността, като осъществява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки и предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, въззивният съд е приел, че в настоящия случай от това общо задължение на Прокуратурата за осъществяване на правомощията й по чл. 127 Конституцията на РБ, не може да бъде обоснован извод за допустимост на иск, с който ищецът претендира двойно обезщетение на едни и същи вреди, и спрямо този ответник.