Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2016

1. Посоченият в молбата на А. М. П. от 25.09.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение текст „моля да бъда освободена от заеманата до сега длъжност, считано от 25.10.2015 г.“ може ли да бъде тълкувано като ясно и безусловно изразено волеизявление в писмена форма за прекратяване на трудовия договор с предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, при условие, че желаната дата за прекратяване на трудов договор за неопределено време съвпада със срока на предизвестието по чл. 326, ал. 2 КТ; 2. При сключен трудов договор за неопределено време, когато е подадена молба за прекратяване на трудовото правоотношение, в която работникът/служителят обективира волеизявление за прекратяване, след изтичането на определен срок, съвпадащ със срока за предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ, без да е посочено основанието за прекратяване, как следва да бъде квалифицирано изразеното в молбата волеизявление на работника или служителя – като предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ или като предложение по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ; 3. Кой е правнорелевантния момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение – датата на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение или датата на заповедта; 4. Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания. Представя и се позовава на решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и ТР №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]2/2012 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. на ОСГК на ВКС.