Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Следва ли въззивната инстанция да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран?

Препращането към мотивите на първа инстанция съгласно чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи и възражения, направени във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК?

Следва ли въззивната инстанция да укаже на страната, която е поискала да се изиска и приложи друго дело, което е относимо за установяване и обезпечаване на доказателства по висящо такова, дали иска да се приложи цялото дело, или следва да индивидуализира документи, намиращи се в него и от които ще се ползва?

Следва ли съдът да изиска и приложи дело, в кориците на което се намират документи, установяващи вредоносните действия на насрещната страна, с цел да обезпечи всички правнорелевантни факти и обстоятелства за правилното решаване на висящия между страните правен спор?

Как се разпределя доказателствената тежест между страните в хипотезата на предявен иск по реда на чл. 45 ЗЗД? Следва ли ищецът да доказва недобросъвестно упражняване на законно признато право?

Има ли задължение съдът да дава на страните указания за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства?

Длъжен ли е въззивният съд при непълнота или грешно разпределена доказателствена тежест в доклада да даде указания на страните да посочат относими към предмета на делото доказателства, които не са били събрани пред първа инстанция?

Какви са правомощията и задълженията на въззивния състав при неправилна правна квалификация в доклада по чл. 146 ГПК, когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно разпределена доказателствена тежест между страните?

Какви са пределите на силата на пресъдено нещо като правна последица от влязло в сила решение в случаите, когато между едни и същи страни има няколко спора, респ. длъжен ли е съдът по висящото дело да зачете формираната сила на пресъдено нещо относно елементите от фактическия състав на правоотношението, когато те са общи правопораждащи факти, относими към възникването и съществуването на спорното право?

В случай че са налице три влезли в сила съдебни решения по отношение на правото на собственост върху конкретен имот, в последващо производство между същите страни, съдът кое от трите съдебни решения следва да кредитира?

Следва ли страната, направила искане до съда да бъде изискано и приложено във висящото производство друго дело в цялост, да посочи конкретни документи от това дело, от които ще се ползва?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 57, ал. 2 Конституцията на РБ в случай на предявен иск по чл. 45 ЗЗД във връзка с обезвреда на вреди, настъпили от неправомерно снабдяване с нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка?

В хипотезата на предявен иск по чл. 45 ЗЗД във връзка с обезвреда на действия на лицата, които с поведението си са причинили вредоносния резултат, следва ли да се изиска и приложи цялото дело, в което е установено това обстоятелство, с цел обезпечаване събирането на доказателства относно това обстоятелство?

Представлява ли депозирането на молба-декларация по чл. 587 ГПК до кмета на общината, респ. до нотариуса, единствено и само реализация на субективно право, или при излагането по нея на неверни факти и обстоятелства, в това число и представянето на неверни документи може да представлява злоупотреба с право, т. е. противоправно деяние, което може да причини вреди?

Излагането на неверни данни и обстоятелства пред нотариус приравнява ли се на злоупотреба с право по смисъла на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 Конституцията на РБ?

Излагането на неверни данни и обстоятелства пред нотариус приравнява ли се на злоупотреба с право по смисъла на разпоредбата на чл. 54 от Хартата на основните права на ЕС?