Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При присъждане на обезщетение за неимуществени вреди длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението?

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли решаващият съд да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД?

При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД дължи ли съдът произнасяне по всички установени релевантни факти, по всички доводи и възражения на страните, свързани с правилното прилагане на принципа на справедливостта и да посочи обстоятелствата и значението им при определяне на размера на тези неимуществени вреди?

За приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди?

Съставлява ли съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ за привличането на едно лице като обвиняем поведението му, което се намира в причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносен резултат и в кои случаи пострадалия от незаконно обвинение е предизвикал и съпричинил с действията си наказателна репресия срещу себе си?

След като с неправомерните си действия, установени с влязъл в сила съдебен акт по наказателното дело, ищецът е допринесъл за причиняване на вредите, следва ли размерът на обезщетението да бъде намален на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ?

Може ли гражданският съд при преценката за наличие на съпричиняване да разглежда фактите по инкриминираното деяние, по което наказателния съд се е произнесъл с оправдателна присъда или е длъжен да анализира единствено поведението на ищеца в рамките на наказателното производство?