Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

по делото е определен моментът на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и какви са обстоятелствата в тази връзка, съобразно факта, че в периода 27.10.2021 г. - 02.11.2021 г. ищецът е ползвал отпуск по болест. Посочено е, че първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е достигнал до правни изводи, които се споделят от въззивната инстанция, поради което на основание чл. 272 ГПК окръжният съд е препратил към мотивите на районния. С решението е съобразена разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 ЗАдв, според която правоотношенията със заместник-министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 от същия закон еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. Въззивният съд е приел, че ищецът, според заеманата от него длъжност, попада в обхвата на цитираната разпоредба и за прекратяване на трудовото му правоотношение е приложимо основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗАдв - т. е. то се упражнява по преценка на органа, който е извършил назначението. Развити са доводи, че това основание за освобождаване е специално, като преценката не е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и в този смисъл не подлежи на съдебен контрол. Според инстанцията по същество единствено меродавни при спор относно законосъобразността на уволнение на посоченото основание са две обстоятелства, които следва да се установят: дали лицето е заемало длъжност, посочена в чл. 19а, ал. 1 ЗАдв, за която се прилага чл. 19а, ал. 2 ЗАдв и дали освобождаването от длъжност е извършено от оправомощен за това орган. Прието е, че в тези случаи законът не поставя изисквания за мотивиране на уволнителната заповед чрез посочване на фактически основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Въззивният съд е изложил аргументи в отговор на основното оплакване във въззивната жалба, касаещо ненадлежното според страната връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и момента от който тя е породила правните си последици. Изтъкнал е, че по делото липсват данни уволнителната заповед да е връчена на ищеца на 27.10.2021 г., поради което прекратяването на трудовото правоотношение с него не е настъпило на посочената дата, а на 02.11.2021 г., когато връчването е извършено. По довода на ищеца за нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ при връчване на уволнителната заповед, доколкото за времето от 27.10.2021 г. до 02.11.2021 г. е бил във болнични, решаващият състав е приел, че този факт не опорочава прекратяването на трудовия договор. Предвид спецификата на конкретното трудово правоотношение е посочено, че за него е неприложима разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ, поради което работникът не се ползва от там предвидената специална закрила. Изложени са съображения, че е без значение в случая в кой момент заповедта за прекратяване на трудовия договор е влязла в сила, след като уволнението е извършено от компетентния за това орган и при спазване на условията на чл. 19а, ал. 2 ЗАдв.