Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Какъв е порокът на съдебното решение в случай, че по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивният съд не се е произнесъл по законосъобразността на едно от извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина и от там по законосъобразността на наложеното за това нарушение наказание; 2. По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички представени по делото относими и допустими доказателства, доводи, твърдения и възражения на страните, в това число и тези, отнасящи се до законосъобразността на наложеното на ищеца наказание дисциплинарно уволнение; 3. При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, длъжен ли е работникът да установи, че след уволнението си е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение през целия шестмесечен период, за който претендира обезщетение; 4. Кой е моментът за настъпване на преклузията за представяне на доказателства за оставане без работа от страна на ищеца по предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ; 5. Длъжен ли е съдът, в случаите когато ищецът е посочил и представил ново доказателство по чл. 147, т. 1 ГПК, да отрази това обстоятелство в съдебния протокол, както и да представи препис от доказателството на ответника; 6. Какъв е порокът на съдебното решение, в случай че въззивният съд в решението си се позове на писмено доказателство, което е представено по реда на чл. 147, т. 1 ГПК, без това обстоятелство да е било отразено в съдебния протокол и без препис от доказателството да е бил предоставен на ответната страна.