Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в каква категория е централата на ищеца, съдебният състав е приел, че с оглед доказателствата по делото, ВяЕЦ на ищеца попада в категорията централи, работещи до 2 250 часа. За да формира този извод съдът е посочил, че самият ищец твърди, че произведената ел. енергия винаги е била заплащана по единична цена от 188.29 лв./МВтч. Относно произведената ел. енергия през 2017 г. също се твърди, че до достигане на нетното специфично производство ищецът е продавал на ответника ел. енергия по цена от 189.29 лв./МВтч – преференциална цена, утвърдена c т. 7 от Решение №Ц-018/30.03.2011 г. на ДКЕВР, като същата се отнася за централи, работещи до 2 250 часа работа. Освен това, самият ищец не твърди, а и не ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на първичния енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа на годишна база, в който случай преференциалната цена би била определена на 173.06 лв./МWh. Напротив, от представените доказателства следва че ВяЕЦ на ищеца е в категорията, работещи до 2 250 часа, в който смисъл са и издадените от страната фактури, представени с исковата молба, както и отбелязванията в чл. 16, ал. 3 от договора за изкупуване – цената, която е определена за централи, работещи до 2 250 годишни часове работа – 191 лв. За тези централи се отнася и НСП, използвано ДКЕВР при утвърждаване на преференциалната цена по т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. от 2000 КWh, по която цена са издавани и фактурите от ищеца. Същото е определено както в отменената по съдебен ред т. 1.7 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, така и в диспозитива на Решение №СП-5/28.03.2019 г. и Решение СП-1/15.10.2020 г. За това, следва да се направи извод, че по сключения договор за изкупуване страните са се съгласили ВяЕЦ на ищеца да е в категорията централи, работещи до 2 250 часа работа, при която преференциалната цена е определена на 189.29 лв./МWh.