Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„1. Може ли съдът да откаже събирането на доказателства, които са относими към правилното решаване на спора съобразно определения от страните предмет на делото?; 2. Длъжен ли е в мотивите на решението си въззивният съд да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане на всички доводи на страните в тяхната съвкупност и на всички релевантни доказателства, събрани по делото?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК доказателства, които не са събрани от първата инстанция поради процесуални нарушения?; 4. Как се разпределя доказателствената тежест при предявен иск за връщане на недължимо платено с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД?; 5. Длъжен ли е съдът да приложи пряко разпоредба на директива, която не е ясна и безусловна и която се нуждае от допълнително тълкуване?; 6. Налице ли е процесуално нарушение на националния съд, когато тълкува разпоредба на правото на Европейския съюз, която е от значение за правилното решаване на делото, без да е налице произнасяне от Съда на Европейския съюз?; 7. Разпоредбата на т. 11 Приложение I към Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити /отм./ в частта й „които са спомогнали за влошаване на финансовото й състояние достатъчно ясна и безусловна ли е, за да може да породи директен ефект по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз?“ По отношение на първите четири въпроса се изтъква противоречие на въззивния акт с практиката на ВС и ВКС. Касаторът се позовава на решения на ВКС по гр. д. №1318/2010 г., IV г. о., гр. д. №980/2011 г., II г. о., гр. д. №761/2010 г., IV г. о., гр. д. №408/2011 г., I г. о., гр. д. №209/2017 г., I г. о., т. д. №2780/2018 г., I т. о., гр. д. №1347/2010 г., I г. о., без да заявява с кой от въпросите от първи до трети свързва цитираната практика. Твърди, че произнасянето на въззивния съд по четвърти въпрос противоречи на ППВС №1/1979 г. и на решение по т. д. №141/2012 г. Досежно въпросите по т. 5 и 6 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се прави позоваване на практиката на СЕС – решения по дела С-26/62, С-14/83, С-6/90 и С-9/90. Последния въпрос касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради липса на формирана практика на ВКС.