Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в жалбата на Прокуратурата, уточнени и обобщени, се свеждат до един - въпросът по приложението на чл. 52 ЗЗД, а именно относно критериите за определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички установени по делото релевантни, обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, както и тяхното значение за точното съблюдаване на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение на неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение. В този смисъл поставения материалноправен въпрос е обусловил волята на въззивния съд при постановяването на обжалваното решение, но не е налице противоречие с практиката на ВКС. В цитираната от касаторите практика - т. ІІ от Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост“. Постановено е, че то не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за определения и присъден размер. Такива обстоятелства са: вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца, вида на взетата мярка за неотклонение, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен, и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от конкретния деликт се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт /арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. №3/2004 на ОСГК на ВКС/. В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на страните, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетението. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца, фактът, че не са ѝ били наложени мерки за неотклонение, интензитета на преживените от нея негативни емоционални преживявания, отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психическото здраве, личния и социалния ѝ живот, кариерата ѝ като лекар, последиците от медийното отразяване на случая и обществения отзвук във връзка с това, както и обществено-икономическите условия. Въззивният съд е взел предвид правно релевантните обстоятелства, приети за установени по делото, и спрямо тях е приложил критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД в съответствие с константната съдебна практика, включително задължителната такава, намерила израз и в сочените от страните - ППВС №4/1968 г. и в установената, също задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Предвид съобразяването на въззивното решение досежно определянето размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди и взетите предвид от съда правно релевантни за това факти, с така установената константна задължителна практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 4 ЗОДОВ, се стига до извода, че в случая няма основание за допускане на касационно обжалване.