Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

по делото се отнасят до проверката налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ (понастоящем ЗОНПИ), обуславящо правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от ответниците имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка какво се включва в понятието „имущество“ съгласно легалната дефиниция на пар. 1, т. 4 от закона; участват ли в преценката за несъответствие равностойността (направените разходи) на придобитото, но отчуждено имущество; кои от получените от ответниците суми са такива със законен произход и следва да участват в анализа на получените от тях доходи. При отговора на тези въпроси въззивният съд се е позовал на задължителните постановки на ТР №4 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. №4/2021 г., ОСГК, според които на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Развил е доводи, че получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобито и в последствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получени при отчуждаването му суми, в случай, че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ, същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на пар. 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ, както и не подлежат на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобито и в последствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето към края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Посочено е също, че според трайната съдебна практика при преценката за това налице ли е несъответствие по см. на пар. 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) на първо място следва да бъде направен извод за наличието в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с горния тълкувателен акт разрешения и само ако между наличното в края на проверявания период имущество и имуществото, притежавано в началото на периода е налице превишение в размер на 150 000 лв., то при отчитане и на направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. Втората съдебна инстанция е извършила анализ на имущественото състояние на ответниците в началото на проверявания период (25.07.2003 г.) и в неговия край (25.07.2013 г.), в резултат на което е приела, че в началото на периода имуществото им е възлизало на стойност 14 539. 39 лв., а наличното в края му имущество е в размер на 231 129. 85 лв. (изчисленията са формирани от сбора от придобивните цени на недвижимите имоти - според нотариалните актове и договора за придобиване на общинска земя, договор за покупко-продажба на МПС, стойността на СМР за изграждането на изграждането на пристройката и надстройката в имот с двуетажна жилищна сграда в ПИ с идентификатор 72624.615.3520 и наличните суми по банковите сметки на ответниците). Установено е, че разликата между наличното в началото на изследвания период и края му имущество възлиза на 216 590. 55 лв., т. е. налице е превишение в притежаваното от проверяваното лице и свързаните с него лица имущество в края на периода спрямо имущественото им състояние в началото на периода, което представлява значително несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Направен е решаващ извод, че в стойността на имуществото не следва да се включват направените през проверявания период от ответниците вноски по банкови сметки, всичките неналични в края на проверявания период, както и допълнителни парични вноски в дружества, които са станали част от имуществото на последните. Същите следва да се отнесат в графа разходи. За неоснователен е счетен доводът на Комисията, че получените по банкови сметки суми от трети лица (в размер на 442 708. 94 лв.), които не са налични към края на проверявания период, следва да вземат предвид при формиране на релевантното несъответствие. Въз основа на съпоставка на стойността на придобитото през проверявания период от ответниците имущество и нетния им доход за това календарно време съдът е приел, че не е налице несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. пар. 1, т. 3 ДР, поради което отсъства необходимата предпоставка за възникване правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество.