Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

е налице формирана практика, в това число задължителна – реш.№[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"].127/29.10.10 по т. д.№.20/2010, І ТО, по чл. 290 ГПК /както и реш.№.13/30.01.19 по [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. д.№.1806/2018, ІV ГО, опр.№.535/18.07.13 по ч. т. д.№.2472/2013, І ТО, опр.№.458/11.06.18 по г. д.№.1270/2018, ІІІ ГО/, която настоящият състав споделя. Съгласно същата по силата на чл. 124, ал. 1 ГПК, аналогичен на чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, може да се предяви установителен иск за разрешаване граждански спор относно съществуването или отричането на спорно право /правоотношения/; липсва правен интерес от предевяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен; установяването на обстоятелството дали ответник по иск незаконосъобразно е прекратил или развалил договор не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуването на право по прекратен договор, тъй като на практика съдът санира един прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо; неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение за неизпълнението /чл. 82 ЗЗД и сл./, при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по договора; правото да се развали/ прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно, като по съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто договорът за наем не е. Въззивната инстанция е съобразила така формираната налична практика и се е позовала на нея, поради което и не е налице сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.