Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

не се явява обуславящ извода на въззивния съд относно приетия за установен факт за наличие на устна уговорка между страните съсобственото им жилище след развода да се ползва от майката и децата и след навършване на пълнолетие от децата докато учат и се устроят със собствено жилище, защото за установявана на такава уговорка въззивният съд се е позовал не само на приетото от него, че тази уговорка била безспорна между страните, но и на установяването (потвърждаването) на такава уговорка със свидетелски показания, т. е. приел е доказването на такава уговорка с два допустими доказателствени способа по ГПК, всеки от които самостоятелно е годен да установи този факт. Липсва следователно общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за селекция по смисъла на ТР №1/2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно поставеният въпрос от касатора - с изключение на приемането на уговорката за безспорна, не кореспондира в останалата му част с данните по делото, защото първоинстанционният съд е процедирал в съответствие със задълженията си по чл. 140 и чл. 146 ГПК: докладът по началния иск за делба е допълнен с доклад по насрещния иск с определение с №265710/16.09.2021 г., в последното съдът е включил твърдението на ответника по насрещния иск с отговора му, за такава устна уговорка между бившите съпрузи, разпределил е доказателствената тежест за доказването на такава уговорка и правилно е възложил тази тежест на ответника по насрещния иск, като е допуснал на същия един свидетел за установяване на изложените от него с отговора на насрещната искова молба обстоятелства (сред които е и това за устна уговорка относно ползването на жилището и след пълнолетието на децата ), доклада с допълнението към него е обявен за окончателен в откритото съдебно заседание на 24.11.2021 г. в присъствие на ищцата по насрещния иск и нейния пълномощник и без възражения и без нови доказателствени искания. На второ място, соченото по този въпрос решение по чл. 290 ГПК по друго дело на ВКС не се явява относима съдебна практика, защото дадения с него отговор на въпрос е с оглед извършено от въззивния съд процесуално нарушение- приемане от въззивния съд за недоказан факт, по който факт в първата инстанция страните не са имали спор, каквото нарушение в настоящия случай няма. Ето защо липсва и допълнителното основание за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.