Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

се сочи противоречие с решения на ВКС: №766 от 03.02.2011 г. по гр. д. №1590/2009 г., I г. о., №218 от 06.01.2012 г. по гр. д. №1508/2010г., II г. о. и №362 от 15.07.2010 г. по гр. д. №536/2010г.,II г. о.; 2/Обвързан ли е въззивният съд, при обсъждане на приетия по делото доказателствен материал, от последиците на влязлото в сила решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което е уважен предявеният инцидентен установителен иск за оспорване истинността на документ. Сочи се противоречие с решение №225 от 30.05.2011 г. по н. д. №1350/2011г. на ВКС, II н. о., решение №87 от 11.07.2011 г. по гр. д. №10/2010 г. на ВКС, I г. о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени група въпроси, които се свеждат до въпроса за фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП/отм./, реда на прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти при преобразуване на държавно предприятие чрез разделяне на отделни търговски дружества и за необходимостта от нарочен акт, който да обективира конкретно и точно предадения за стопанисване държавен имот. Твърди се противоречие с решение №16 от 08.02.2013 г. по гр. д. №621/2012 г. на ВКС, I г. о., решение №238 от 13.12.2013 г. по гр. д. №37/2013 г. на ВКС, I г. о. решение №45/25.02.2013 г. по гр. д. №903/2012 г. на ВКС, I г. о. и определения на ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК се обоснова със следните въпроси: 1/При предявен иск за собственост на основание реституция по реда на чл. 1 или 2 ЗВСВОНИ, чия е доказателствената тежест да докаже предпоставката на чл. 4 ЗВСВОНИ; 2/следва ли съдът да установи по безспорен начин, че определената за обезщетение сума Държавната комисия по оценителен протокол е изплатена на собственика, с документ, който да е представен по делото, или оценителният протокол е индиция, че сумата е платена на собственика; 3/следва ли съдът да счете, че са изпълнени условията на чл. 6, ал. 1 ЗВСВОНИ след като собственикът е изпълнил нареждането на държавната комисия каква сума да възстанови за одържавения имот. По тези въпроси се поддържа произнасяне в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение №171 от 10.04.2012 г. по гр. д. №1328/2010 г., I г. о., както и че е налице противоречива практика на съдилищата – определение №294/20.09.2011 г. по гр. д. №863/2011 г. на ВКС, I г. о., решение №505/20.04.2011 г. по гр. д. №2164/2010 г. на ОС – Варна, решение от 11.07.2013 г. по в. гр. д. №1232/2013г. на ОС- Варна, решение от 30.10.2013 по в. гр. д. №1545/2013 г. и определения на ВКС, постановени в производства по чл. 288 ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа със следните обобщени въпроси: 1/При липса на доказателства по делото, каква сума е изплатена от държавата на собственика за отчуждения имот, следва ли съдът да счете, че сумата, която му е наредено да възстанови, е тази, която му е била изплатена; 2/Възможно ли е правото на собственост да се придобие по давност от лице, придобило собствеността на друго правно основание /чл. 17а ЗППДОП/; 2/Допустимо ли е използването на доказателства, събрани по реда на НПК, в производството по ГПК; 3/Длъжен ли е съдът да обсъди всички приети по делото доказателства и възможно ли е да основава решението си на несъществуващи факти и обстоятелства след като по делото са представени обратни доказателства; 4/следва ли съдът да зачете оправдателни присъди за самоуправство и лъжесвидетелстване при вземане на решение кой е владял процесния имот; задължителни ли са за гражданския съд установените факти и обстоятелства не само в диспозитива на присъдата, но и в решаващите мотиви на съда, въз основа на които е постановена присъдата. Изложени са и множество твърдения, които се свеждат до допуснати процесуални нарушения при обсъждане на приетите по делото доказателства.