Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Следва ли въззивната инстанция да реши спора, като обсъди всички събрани по делото доказателства, за да осигури точното прилагане на закона; 2. „След като чрез свидетелските показания по делото е установено, че в определен момент (24.05.1994 г.) между наследодателя на ответниците (Х. П.), наследодателката на ищците (М. П.) и техните родители (собственици към онзи момент на процесните имоти) е постигнато споразумение относно владението от този момент нататък на процесните имоти, не следва ли да се счита, че това е началото на владение в полза на договарящия (Х. П.)“; 3. „След като наследодателката на ищците (М. П.) приживе не е претендирала за процесните имоти и не ги е владяла повече от 10 г., а след смъртта й и нейните наследници не са владели и претендирали за дял, който би им се полагал по наследство от тяхната наследодателка, може ли да се приеме след повече от 26 г., че претенциите им по чл. 108 ЗС са основателни, след като първоначално праводателят на ответниците, а след смъртта му и ответниците, са продължили владението върху процесните имоти и основават правата си на придобивна давност и наследствено правоприемство“; 4. „Как следва да се тълкува частен писмен документ, с нотариално удостоверяване на подпис и съдържание, в който авторът на документа прави изявление в полза на определено лице; 5. „Следва ли уговорки между заинтересо-вани лица, след като тези уговорки касаят права върху недвижими имоти, да са нотариално удостоверени, за да се счита, че те поставят начало на придобивна давност в полза на уговарящ“; и 6. Следва ли въззивният съд, след като уважи ревандикационен иск, с решението си да отмени констативни нотариални актове за собственост на процесните имоти, придобити по наследство и давност, след като такава отмяна не е поискана от ищците с подаване на исковата молба. Бланкетно се релевира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.