Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

/приложима ли е нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ в хипотезата на влязло в сила решение на поземлената комисия от 26.09.1996 г., с което на основание чл. 18ж, ал. 1 вр. чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху недвижим имот на наследници в съществуващи стари реални граници/, касаторът се позовава на нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г./, според която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗВСОНИ, по ЗСПЗЗ или по ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Разпоредбата, която въвежда самостоятелна и специална хипотеза на прекъсване на давността /както е посочено в ТР №10 от 05.12.2012 г. по тълк. д. №10/2012 г. на ОСГК на ВКС/, се прилага само по отношение на посочените в нея категории имоти. В разглеждания случай въззивният съд е приел, че процесният имот, макар и част от имот №.........., за който е издадено положително решение на поземлената комисия по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като не е отнет фактически или юридически, а това от своя страна обосновава извода, че не съществува законова пречка да бъде зачетена придобивната давност в резултат на владение, упражнявано от ищеца за периода от 23.06.1991 г. до 23.06.1996 г., т. е. преди влизането на разпоредбата в сила на 22.11.1997 г. Изводът не противоречи на разясненията, дадени в посочения тълкувателен акт, на останалата съдебна практика, на която касаторите се позовават, както и на решение №4 от 11.03.1998 г. по к. д. №16/1997 г. на Конституционния съд на РБ. Той е в съответствие с трайната и последователна съдебна практика /напр. р. №380 от 04.08.2010 г. по гр. д. №110/2009 г., р. №341 от 04.08.2010 г. по гр. д. №4723/2008 г., двете на I-во г. о., р. №427/21.07.2009 г. по гр. д. №3255/2008 г. на II-ро г. о., решение №798/16.11.2010 г. по гр. д. №3303/2008 г., р. №197 от 10.05.2011 г. по гр. д. №430/2010 г., двете на I-во г. о., и др./, според която когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Ето защо не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е приложена в съответствие с действителния й смисъл, поради което не е налице и касационното основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК.