Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1) длъжен ли е въззивният съд, като израз на служебното начало в гражданския процес (чл. 7 ГПК), да допусне изготвянето на своевременно поискана допълнителна (или повторна) съдебно-медицинска експертиза или в изпълнение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК за безпротиворечивото изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото, сам да назначи такава, като не се задоволява само с налични по делото доказателства при постановяването на съдебния акт; 2) длъжен ли е въззивният съд при направено оплакване във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения при приемането на заключението на експертизата в първоинстанционното производство, да назначи допълнителна или нова експертиза по същите въпроси; - по тези въпроси се сочи противоречие с т. 3 Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 на ОСГК на ВКС; 3) длъжен ли е въззивният съд съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК да допусне допълнителна (или повторна) експертиза, когато в нарушение на процесуалните правила той не е допуснал такава експертиза, въпреки че пред него е било направено искане за това (с въззивната жалба, в която са посочени допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения и след изслушване на вещото лице в о. с. з. пред въззивния съд); 4) длъжен ли е въззивният съд, с оглед нормата на чл. 266, ал. 3 ГПК да допусне назначаването на поисканата допълнителна (или повторна) експертиза, при положение, че необходимостта от такава е възникнала именно в последното съдебно заседание, в което е приета от съда експертиза, която е неясна и противоречива; - по които въпроси се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №174/12.01.2011 г. по т. д. №36/2010 г., I т. о., решение №135/16.06.2015 г. по гр. д. №6627/2014 г., III г. о, решение №57/16.04.2013 г. по гр. д. №871/2012 г., III г. о., решение №150/20.03.2020 г. на по т. д. №279/2019 г., II т. о., решение №178/06.11.2017 г. по т. д. №600/2017 г., I т. о. и решение №72/09.07.2012 г. по т. д. №398/2011 г., II т. о.; 5) с оглед нормите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът длъжен ли е при спор относно фактите в мотивите към решението да обоснове изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост; 6) длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всяко едно от въведените с въззивната жалба възражения и изрично и ясно да изложи мотиви по приемането или отхвърлянето им в решението; - по тези въпроси се твърди с противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №206/31.07.2015 г. по гр. д. №6832/2014 г., IV г. о, решение №24/28.01.2010 г. по гр. д. №4744/2008 г., I г. о., решение №39/20.07.2016 г. по т. д. №2476/2014 г., I т. о. и решение №222/06.04.2017 г. по т. д. №425/2015 г., II т. о.; 7) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях – поддържа се противоречие с практика на ВКС: решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г., II т. о.; решение №134/30.12.2013 г. по т. д. №34/2013 г., II т. о.; решение №75/20.06.2016 г. по т. д. №1608/2015 г., II т. о., решение №94/13.09.2016 г. по т. д. №3768/2014 г., II т. о., решение №161/04.10.2016 г. по т. д. №2220/2015 г., II т. о., решение №202/25.01.2018 г. по т. д. №1826/2016 г., I т. о., решение №8/19.01.2018 г. по т. д. №2435/2016 г., II т. о., решение №556/10.01.2011 г. по гр. д. №1019/2009 г., II г. о. и решение №312/10.09.2012 г. по гр. д. №849/2011 г., IV г. о.