Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Неравноправна ли е клауза на договор на банка с потребител, която допуска автоматично преиздаване на банкова карта при същите условия, ако потребителят не уведоми банката минимум два месеца преди изтичане на валидността на банковата карта за отказа си от преиздаване?

Налице ли е значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, когато потребителят има гарантирана в договора правна възможност да възрази в разумен срок преди изтичането на срока на договор за ползване на банкова карта срещу автоматичното подновяване на валидността на банковата карта?

Изявлението на потребителя в индивидуалния договор с банката, че е запознат с Общите условия за банкови карти на физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти на „Уникредит Булбанк“ АД и ги приема „като неразделна част от съдържанието на този договор“, доказва ли обвързващото действие на Общите условия спрямо него?

Съществува ли процесуално задължение на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди в мотивите към решението си и да се произнесе по всички наведени от въззивника във въззивната жалба доводи по съществото на материалноправния спор, като изложи ясни, точни и убедителни съображения за тяхната основателност или неоснователност?

Противоречи ли на принципа на свобода на договарянето в хипотезата на диспозитивните норми на чл. 87 - 88 ЗЗД при прекратяването на договора между банка и картодържател последният да е задължен да погаси текущите си задължения към банката?

Налице ли е значително неравновесие между правата на потребителя и банката, ако е уговорено, че при едностранно прекратяване на договор от страна на потребителя банката е длъжна да приеме едностранното прекратяване на договора, а потребителят е длъжен да заплати на банката своите съществуващи задължения към нея в хипотезата на едновременно изпълнение по чл. 90, ал. 1 ЗЗД?

Следва ли при разглеждането на делото съдът да следи за действието на специален закон, който дерогира определени разпоредби на общия закон?

Може ли съдът да прогласи за нищожна клауза в Общите условия към договор с потребител, когато тази клауза възпроизвежда нормативна разпоредба от приложим към конкретното правоотношение закон?

Може ли да бъде считана за неравноправна клауза, която поставя потребителя в същото правно положение, в което той би се намирал, ако тази клауза е заменена от националните правни норми, които биха били приложими при липса на уговорка между страните?

Счита ли се за индивидуално уговорена тази клауза, върху чието съдържание потребителят не е могъл да влияе, не защото тя е изготвена от доставчика на платежни услуги предварително, а защото възпроизвежда нормативна разпоредба от приложим към процесния случай закон?

Имайки предвид правния принцип Lex specialis derogat generali, коя норма има превес: императивната разпоредба на действалия по време на сключване на договора чл. 43, ал. 8 ЗПУПС /отм./ или разпоредбата на пар. 1 Допълнителните разпоредби на ЗЗП?

Имайки предвид правния принцип Lex posterior derogat legi priori, разпоредбата на чл. 43, ал. 8 ЗПУПС /отм./ отменя ли разпоредбата на чл. 1476 ЗЗП?