Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. Следва ли да се присъдят разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в пълен размер определен съгласно чл. 7, ал. 2 Наредба №1/04 г., на ВАдвС в случаите, когато по делото безспорно е установено, че предприетите процесуални действия от страна на процесуалния представител се изразяват само и единствено в изготвяне на общ за двамата ответници писмен отговор на искова молба. 2. При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК следва ли съдът да извърши преценка за фактическата и правна сложност на делото и за съответствието й със заплатеното адвокатско възнаграждение? 3. Следва ли да се присъдят разноски по реда на чл. 38. ал. 2 ЗАдв в пълен размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2 Наредба №1/04 г. на ВАдвС без да се взема предвид действително оказаната адвокатска помощ, нейния обем, липсата на фактическата и правна сложност по делото, както и етапа на който делото е прекратено поради отказ от иска? 4. Може ли съдът във всеки случай, по прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски да се отклони по изключение от този режим и да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи, че с обжалвания съдебен акт въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определение №460/28.07.2014 г. по гр. д. №3559/2014 г., ГК, I г. о. на ВКС и определение №359/25.07.2016 г. по ч. т. д. №647/2016 г., ТК, I т. о. на ВКС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и и в противоречие с актове на Съда на европейския съюз - Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО, Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 на Съда на ЕС, Решение от 19.02.2002 г. по дела С - 94/04 на СЕО, Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С - 427/2016 и С- 428/2016 на Съда на ЕС, Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 на Съда на ЕС- основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Също така смята, че по въпросите липсва задължителна съдебна практика по тълкуването и прилагането на закона и предпоставя касационното обжалване да бъде допуснато и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.