Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и оценката на обективно съществуващи обстоятелства за определяне на справедливия размер на обезщетението?

Кои са критериите за намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, вкл. при груба небрежност?

Могат ли да бъдат окачествени като груба небрежност действията на водач на МПС, който не е нарушил правилата за движение по пътищата, но с действията си по непредпазливост е причинил инцидент, при който е пострадал?

За да се намали обезщетението за неимуществени вреди, следва ли винаги поведението на ищеца да е противоправно или това е допустимо и при неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел?

За да е налице принос на увредения към настъпване на увреждането, достатъчно ли е поведението му в своята конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т. е. тя да е негово следствие?

Следва ли съдът да прави разграничение между приноса на пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, изискващ приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и допринася ли за настъпване на вредата спрямо него, факт, също изискващ приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?

Как следва да се съотнася отговорността на лицето, под чийто надзор се намира вещта – МПС /чл. 50 ЗЗД/ при внезапно възникнала техническа повреда на МПС с отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на обезщетение на увредения водач, в случай, че вината за настъпване на застрахователното събитие не е изцяло или частично негова?

Специална ли е уредбата на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и признава ли право на водача на застрахования автомобил, ако не е виновен за настъпване на застрахователното събитие и търпените от него вреди, да претендира застрахователно обезщетение за последните, независимо че застрахованият автомобил е бил под негово управление и съответно какви са предпоставките за уважаване на такъв иск?