Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

като правен такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, същият следва да е бил включен в предмета на спора, да е индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил решаващите правни изводи на съда. Въпросът следва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формирането на решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, нито за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Последователно в практиката си ВКС е приемал, че предмет на спора в производството по чл. 625 ТЗ е състоянието на неплатежоспособност, респ. на свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не съществуването на самото вземане. Последното е обект на изследване доколкото именно с оглед наличието му съдът следва да прецени активната легитимация на молителя и дали ответникът е в състояние да го изпълни, ведно с останалите му задължения към други кредитори. С оглед на това, ответникът може да прави възражения с цел оборване активната материалноправна легитимация на молителя, като твърди и доказва липса на основания за възникване на задължението, респ. да прави правопогасяващи възражения. Тъй като не е предмет на иска, самото вземане не се установява със сила на пресъдено нещо, но поради преюдициалния му характер въпросът за съществуването му намира място в мотивите на решението, а доколкото по отношение на него не се формира сила на пресъдено нещо, вземането може да бъде оспорвано и установявано по основание и размер след откриване на производство по несъстоятелност. В този смисъл решаващи по конкретното дело са освен мотивите на въззивния съд, въз основа на които е приел наличието на състояние на неплатежоспособност, също и тези, от които заключил, че молителите са носители на вземания, произтичащи от търговски сделки, валидно възникнали и останали непогасени към началната дата на неплатежоспособност.