Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

1. Когато няма данни, че търговецът е напуснал регистрирания си адрес, но връчителят не намери канцеларията му или някой, който да получи съобщението, коя хипотеза на закона следва да се приложи – чл. 50, ал. 2 ГПК или чл. 50, ал. 4 ГПК?

2. При липса на констатация, че адресът не е бил напуснат от ответното дружество или в регистъра е вписан нов такъв, следва ли приложение да намери чл. 50, ал. 2 ГПК?

3. Редовна ли е процедурата по залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, вр. чл. 50, ал. 4 ГПК, след като на вписания в търговския регистър адрес на управление на дружеството-ответник не е намерен никой, включително служител, който да получи съобщението на търговското дружество?

4. При оспорване на съобщение, предвидено в ГПК от страна в производството, съдът длъжен ли е да внесе разглеждането му в открито съдебно заседание, за да даде възможност за доказване на твърдяното обстоятелство от страната /в случая, че исковата молба не му е връчена редовно/ и съответно на опровергаването му от другата страна?

5. Следва ли страната, която инициира проверка по редовността на връчването на съобщението, да опровергае неговата материална доказателствена сила, като представи доказателства, или е достатъчно да направи само възражение по делото?

6. Допуснато ли е съществено процесуално нарушение от страна на съда, приел направеното възражение, без да е открил производство по чл. 193 ГПК?

7. С оглед материалната доказателствена сила на съобщенията, предвидени в ГПК, каква проверка дължи съдът при оспорване и опровергаване на редовността на връчването на съобщенията?

8. Удостовереното от съдебния служител по призоваването като официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила обвързва ли съда и как то може да бъде опровергано?

9. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения, изведени във въззивната жалба, които са от значение за правилното решаване на делото?

10. Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства след тяхната съвкупна преценка?

11. Може ли събраните от ищците факти и обстоятелства чрез гласни доказателства да се приемат за нови фактически твърдения и допустимо ли е съдът да основе решението си, въпреки забраната на чл. 147, т. 1 ГПК, в смисъл без доказаност на предпоставките по чл. 147, т. 1 ГПК от другата страна?

12. От кой момент настъпва преклузията на страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, след като не са налице условията на чл. 147 ГПК?

13. Следва ли предварително, преди допускането им, да се докаже невъзможността за своевременно узнаване, посочване или представяне по чл. 147 ГПК на нови доказателства?

14. Следва ли страната първо да се позове кои нови факти и обстоятелства ще установява и какви са били пречките да ги узнае, посочи или представи преди да бъде извършено тяхното допускане по реда на чл. 147 ГПК?

15. Предварителното доказване на невъзможността за своевременно узнаване, посочване или представяне по чл. 147 ГПК от значение ли е за допускането и събирането на нови доказателства?

16. Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания и следва ли съдът да отчете евентуалната заинтересуваност на свидетел в хипотеза на чл. 172 ГПК?

17. Как следва да бъдат анализирани от съда показанията на свидетелите, за които има съмнения в обективността им?

18. Как следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите, необходимо ли е да бъде извършен такъв анализ при противоречие в показанията, защо следва да се дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други – не?

19. Задължен ли е съдът да обсъди противоречивите свидетелски показания на две групи свидетели и затова на коя група от тях следва да основе крайните си изводи – на тази, която макар и да не е на очевидци, явно е заинтересувана от изхода на спора, или на втората група, която може да свидетелства за придобити лично данни за релевантни за делото факти?

20. Правилно ли второинстанционният съд е приложил материалния закон, след като не е обсъдил свидетелските показания и/или неточно ги е интерпретирал и/или абсолютно неправилно ги е тълкувал, довели до неправилните му изводи?

21. С какви фактически действия се осъществява явното и несъмнително владение по чл. 68 ЗС?