Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

се отнася до предпоставките и обхвата на гаранционната отговорност по чл. 163, ал. 3 ЗУТ: „Раздел І : 1. Кои са елементите на фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 163, ал. З от ЗУТ и в чия доказателствена тежест е тяхното установяване; 2. Допустимо ли е разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 20 и чл. 21 Наредба №2/2003 г. респ. ангажиране на гаранционна отговорност по чл. 163 ЗУТ за недоговорени и невъзложени СМР; 3. Допустимо ли е уведомяване за наличие на конкретен дефект в строителството да обхване и всички претендирани от ищеца дефекти, за да е доказан този елемент от гаранционната отговорност; 4. Длъжен ли е съдът да посочи ФС на гаранционната отговорност, да конкретизира какви СМР са извършени некачествено и да ги индивидуализира, кои са настъпилите вреди, да разграничи кои СМР са присъщо необходими за отстраняване на скрити недостатъци, чиято стойност за труд и материали да обоснове и размера на обезщетението; Раздел ІІ : 1. Какъв е обхвата на обезщетението - пределите на отговорността по чл. 163, ал. 3 ЗУТ и законовите критерии при определяне размера на обезщетението за обезвреда; 2. Включват ли се в обезщетението, освен разходи за отстраняване на недостатъци в СМР и допълнителни разходи за подобрения, ново обзавеждане, материали за поддръжка, техника за контрол на инсталации и системи, включени в заключението на вещото лице и потвърдено от съда; 3. Включва ли се в обезщетението и ДДС и в кои хипотези”. За въпросите от раздел І касаторът твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС в решение №114/16.09.2013 г. по т. д. №1075/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., а за въпросите по раздел ІІ - че по тях липсва съдебна практика и са от значение за точното приложение на разпоредбите на чл. 163 ЗУТ във вр. чл. 21 Наредба №2/2003 г.