Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

визират евентуална недопустимост на въззивното решение във връзка с произнасянето по съществото на спора по чл. 200 КТ при висящо производство по несъстоятелност за дружеството – работодател. В конкретния случай, спорът между страните има характер на трудов – вземане на ищците за обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от трудова злополука с техния наследодател, като настоящото производство е образувано на 18.01.2013 г., а производството по несъстоятелност на [фирма] е открито след това с Решение №4961/26.11.2014 г. по т. д.№33/2014 г. /видно от вписването в Търговския регистър/. Принципът, прокаран в разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ е, че след откриване на производство по несъстоятелност, е недопустимо да се образуват нови производства по съдебни и арбитражни дела, с изключение на такива по трудови спорове, по които образуването на производство и съответно неговото провеждане, е допустимо. В случая, както се посочи, спорът е трудов /в предмета му са вземания, произтичащи от трудов договор/. Следва да се има предвид и изричната норма на чл. 637, ал. 6, т. 2 ТЗ, която поставя трудовите спорове сред изключенията, при които същите подлежат на разглеждане и след откриване на производство по несъстоятелност. По разпореждане на закона - чл. 637, ал. 1, изр. 1 ТЗ, започнатите дела по трудови спорове за парични вземания могат да се довършат по общия ред и при открито производство по несъстоятелност, като законодателят изрично е разширил тази възможност с ал. 6 на чл. 637 ТЗ, допускайки да се образуват и нови трудови дела при съществуващо вече производство по несъстоятелност. Предвид изложеното, не намира опора в закона тезата на касатора, че се погасяват неупражнените /респ. непредявените/ от работника или служителя права в производството по несъстоятелност относно паричните вземания, произтичащи от трудово правоотношение, доколкото от една страна законодателят е предвидил изрична възможност тези вземания да се предявят по общия исков ред, а от друга страна – в чл. 687, ал. 1 ТЗ е уредено задължение за синдика служебно да впише вземане на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение, в списъка на приетите вземания. В случая не намира приложение и разпоредбата на чл. 739 ТЗ, тъй като производството по несъстоятелност на ответното дружество не е приключило. По изложените съображения, претенциите на ищците с правно основание чл. 200 КТ са допустими, предявени са при наличие на правен интерес и при липса на отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането им, поради което производството по тях и постановеното решение е допустимо. Правото да се разгледа спора по чл. 200 КТ за вземанията на ищците за неимуществени вреди, не би било погасено и в случай на постановено от съда по несъстоятелността определение, с което се одобрява списъка на приетите и служебно вписаните вземания, тъй като този съдебен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо.