Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия, отнесени към съзнателното поемане на предвидим и очакван риск или необоснованото му игнориране, съставляват ли обективен принос, който е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, последица ПТП?

При доказано независимо съизвършителство/съпричинителство следва ли решаващият съд да го вземе предвид, наред с личния принос на пострадалото лице, при присъждането на обезщетение за неимуществени вреди?

Правилата за обозначаване на каруците със светлоотразители и светлини през нощта и за носене на светлоотразителни жилетки отнасят ли се за пътниците в ППС с животинска тяга/каруца/?

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди?

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?

Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС №4/68 г. и решение №78/30.06.2016 г. по т. д.№1284/2015 г. на ВКС?

Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?

Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определенитие лимити при застраховка „ГО“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия? Следва ли в решението съдът задължително да посочва, че е отчетен лимитът при застраховка „ГО“ на автомобилистите при определяне на справедливото обезцщетение? Следва ли съдът задължително мотивирано да посочи към кой момент определя обезщетението? Следва ли съдът да посочи какъв е действащият лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит?

След като съдът се позовава на съдебна практика по сходни случаи, длъжен ли е да посочи в конкретика?

Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити?

Определянето на обезщетения, очевидно несъразмерими с търпените морални вреди и установения лимит, и занижаването им представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?

Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди и отчитат ли се инфлационните процеси?

При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрично произнасяне по тяхната основателност?

Може ли изводът на съда за съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно по категоричен начин да бъде доказано наличието на причинна връзка между поведението на пострадалото лице и настъпилия инцидент?