Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

от значение за взаимоотношенията между ищцата и това трето лице. САС е възприел изводите на СГС за недоказаност на фактическото оставяне на твърдените от ищцата средства в трезора – 100000 лв. и 70000 евро като е изложил и свои изводи във връзка със събраните по делото доказателства за тези твърдения. Конкретно са обсъдени събраните по делото доказателства – свидетелски показания на сестрата на ищцата и нейния съпруг, справка за извършени посещения от ищцата на трезора на банката, служебни бележки от [фирма], писмо от ищцата и сестра й до ответната банка, като е акцентирано на това писмо от 08.07.2011 г., според което в наетите от тях два сейфа липсват средства в размер на търсените суми - 100000 лв. и 70000 евро, но твърденията във възззивната жалба са за един сейф, нает от ищцата, без твърдение за друг отделен сейф за другата сестра, нито има доказателства в тази посока. Според САС по този начин фактът на реалното оставяне на парични суми от ищцата за съхранение в наетия сейф – 100000 лв. и 70000 евро в един сейф се опровергава от изложените твърдения от двете сестри в писмото от 08.07.2011 г. до ответната банка, че в наетите от тях два сейфа липсват средства в размер на търсените суми. По тази причина е прието, че не е налице предпоставката на чл. 79 ЗЗД за търсене на отговорност на ответника, поради неизпълнение на задължения за осигуряване на неприкосновеност на наетия от ищцата сейф. Доколкото не е установено реалното влагане на твърдените суми в сейфа, според САС няма основание да се приеме и наличие на фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД – ищцата да търпи липси на вложени от нея средства и това да е вреда за нея.