Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/ Допустимо ли е да се приеме, че една сделка за продажба е безпарична, съответно прикрива дарение, независимо, че в нотариалният акт за продажба като официален документ е налице изявление от особения представител на малолетния продавач, че цената на сделката е заплатена напълно от купувачите; 2/ Допустимо ли е със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на официален или изходящ от страната частен документ и може ли съдът да приеме за опровергано съдържанието, съответно доказателствената сила на нотариален акт във връзка с изявлението за плащане на цената от представляващия продавач по сделката с показанията на свидетел – особен представител по сделката, който свидетел заявява, че не си спомня за сделката, т. е. при липса на доказателства; 3/ Допустимо ли е да се приеме при извършване на сделка за продажба на недвижими имот с ненавършил пълнолетие продавач и издадено разрешение от районния съд за извършване на сделката съобразно изискванията на закона и след дадено съгласие с ДСП, назначеният от съда особен представител да сключи абсолютно симулативна сделка, съответно би ли могло да се приеме наличие на съгласуваност на волеизявленията на всички страни по сделката, в т. ч. на особения представител, а и при условие, че липсва начало на писмено доказателство или изявления на единия от купувачите за симулация; 4/ Възможно ли е назначения от съд особен представител на малолетния продавач да сключи симулативна сделка; 5/ Следва ли в мотивите на съдебното решение да се съдържа изложение на всички доводи и възражения на страните, както и да се изложат ясни и точни мотиви, защо съдът счета за доказани или не определени факти и защо съдът счита възраженията на страните за неоснователни; 6/ Допустимо ли е да се приравни признанието на иска като предпоставка за допускане на свидетелски показания при твърдение за симулативност на сделката, предмет на делото, на начало на писмено доказателство, а отделно и при условие, че призналата иска ответница е майка на ищеца и същата е подписала първоначалната искова молба, като дала съгласие, в качеството си на негов законен представител и 7/ Следва ли страната, която твърди привидност на сделка сключена чрез особен представител, да установи при условията на пряко и пълно доказване действителната воля на всички страни, в т. ч. и на особения представител по атакуваната сделка и може ли съдът да приеме за доказано наличието на симулация, при условия, че не са събрани доказателства за волята на назначения от съда особен представител на прехвърлителя. Поддържа се, че по първите два въпроса даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №39 от 02.05.2018 г. по гр. д. №1859/2017 г. на I г. о., а по втория и на решение №484 от 11.06.2010 г. по гр. д. 375/2010 г. на ВКС, IV г. о. Относно пети въпрос се твърди, че въззивният съд е действал в противоречие със задължителната на ВС и ВКС – Постановление №1/1953 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и казуална практика на ВКС, изрично посочена в изложението. По останалите въпроси, касаторите поддържат, че е налице допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с обосновка, че по тях няма задължителна съдебна практика и развити доктринерни становища. Поддържа се и основанието на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на решението с твърдения за явна необоснованост поради противоречие с правилата на формалната логика.