Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

от значение за изхода по конкретното дело: 1. Кой е титулярът на правото на строеж върху постройка – действащ търговски обект, придобита чрез възмездна сделка от собственика на терена, при изрична договорна клауза, че собствеността върху постройката се прехвърля без правото на строеж, при действието на чл. 63, ал. 2 ЗС, според който при учредяването на суперфициарна собственост върху чужд терен не е необходимо изрично волеизявление за прехвърляне на правото на строеж, което се счита включено в правото на собственост върху постройката?, по който релевира основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и противоречие на обжалваното въззивно решение с решение №675/26.01.2011г. по гр. д. №656/2009г. на Първо г. о. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК; 2. Какви са правомощията на въззивния съд при наведени доводи за непълен доклад на първоинстанционния съд и искания за събиране на доказателства за установяване на факти и обстоятелства, които първоинстанционния съд не е допуснал, приемайки ги за неотносими?, по който релевира основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и противоречие на въззивното решение с т. 1 ТР №1 от 09.12.2013г. по т. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, доколкото въззивният съд е счел за неоснователни доводите на ищцата – въззивник, съдържащи се във въззивната жалба, за непълнота на доклада на първоинстанционния съд досежно разпределението на доказателствената тежест и изрични указания до страните кои факти остават недоказани; 3. Може ли при липса на строително разрешение, в което да е обективирано изграждане именно на постройка при условията на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./, единствено въз основа на посоченото във възмезден договор между страните по делото, постройката да се определи като такава с временен статут? Различни правни понятия ли са временен строеж и „постройка с временен статут“? и 4. Издаването на удостоверение по пар. 16, ал. 1 ПР ЗУТ изключва ли приложимостта на пар. 17 ЗУТ?, по които трети и четвърти въпроси релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, излагайки съображения за необходимост от тълкуване на материалния закон с цел точното прилагане на закона и развитието на правото.