Определение №****/**.**.2013 по дело №****/2013

1. Нормата на чл. 25, ал. 1 ЗННД включва ли и задължение за нотариуса да извършва справки в собствения си служебен архив и има ли той право и задължение да дава информация на лица, относно такива удостоверявания по сделки, по които те не са участници или страни, решаван противоречиво от съдилищата – решение №64/27.02.2012 г. по в. гр. дело №1363/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, решение №1490/22.12.2008 г. по гр. дело №5178/2007 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на ГПК/отм./, 2. за задължението на нотариуса да пази тайна относно обстоятелствата, станали му известни при извършване на неговата дейности, че справки по архива на нотариуса се дават единствено по искане на участващо в нотариалното производство лице или по писмено разпореждане на съдия или прокурор, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и който е разрешаван противоречиво от съдилищата, 3. плащането по т. 20 Тарифата за нотариалните такси към ЗННД поражда ли договорни правоотношения по договор за възлагане по чл. 22 ЗННД, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 4. наличието на договор за възлагане по чл. 22 ЗННД рефлектира ли върху обема на отговорността на нотариуса по чл. 73 ЗННД, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 5. причинната връзка, като елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД предполага ли се или следва да бъде доказвана във всеки конкретен случай. Когато твърдяната вреда е типична и обичайна последица от деянието причинната връзка предполага ли се или следва да бъде доказвана във всеки конкретен случай, решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 2 ППВС №7/30.12.1959 г. , 6. допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на незаявено до момента от ищеца обстоятелство/факт, представляващ елемент от фактическия състав на основното правоотношение, следва ли в случай на служебно констатирани от съда обстоятелства от значение за спора те да се включат в доклада по делото и да се укаже разпределението на доказателствената тежест, решен в противоречие с практиката на ВКС, цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, 7. допустимо ли е откриване на производство по чл. 193 ГПК за опровергаване на съдържанието на частен свидетелстващ документ, респективно допустими ли са свидетелски показания за опровергаването му, решение №51/21.07.2010 г. по т. дело №528/2009 г. на ВКС I т. о., постановено по чл. 290 ГПК, решение №634/02.10.1987 г. по гр. дело №387/1987 г. на ВС, I г. о.