Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2014

1. Може ли от разписката да се изведе извод за наличие на валиден договор за заем и установява ли тя идентичност между ищеца и посоченото като кредитор лице?, 2. Може ли съда да постанови решение преди да е приключил процедурата по поправка на протокола, която е във връзка с направено оспорване на идентичността на ищеца? , 3. Следва ли е разписката да се изключи като доказателство по делото, доколкото тя е представена в копие, а в определения от съда срок оригинала не е представен /това е направено по-късно/?, 4. П. ли е правото на ответника да оспори разписката?/ Според съда срока за оспорване тече от получаване на препис от исковата молба или от получаване на призовката за открито съдебно заседание, а според жалбоподателя от представяне на оригинала й/, 5. Допустимо ли е да се провеждат извънсъдебно лични срещи между страна по делото и вещо лице, на които страната да представя документи за експертизата, без предварителното им одобряване от съда и без противната страна да се е запознала с тях?, 6. Какъв е допустимия предел на съда в тълкуването на договорите и може ли съда да разделя една сума на две – главница и възнаградителна лихва/неустойка за забава/?,7. Допустимо ли съда при липса на заявена от ищеца претенция за неустойка за забава, служебно да осъжда ответника да я заплаща? и 8. Може ли ответницата да представи новооткрити писмени доказателства пред въззивната инстанция /визират се две разписки от 14 и 15.06.2009г. за заплащане на задължението/, без предварително да се е позовала по делото на съдържащите се в тях данни? /Въпросът е поставен с оглед постановения от въззивния съд отказ да ги приеме с аргумента, че не се отнасят до доводи, които са били сочени от молителката в хода на производството/. Позовава се на постановени по чл. 290 ГПК решения на ВКС, които касаят събирането на доказателства пред въззивния съд и приложението на чл. 183 ГПК, на едно решение на ВАС и определение по чл. 274, ал. 3 ГПК на ВКС. Последните две не следва да бъдат съобразени, защото решенията на ВАС не формират задължителна практика за гражданските съдилища /т. 2 ТР №1/2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, а с определението не е допуснато касационно обжалване и не е даден отговор на идентичен на сега поставен въпрос /т. 3 ТР по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.