Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване на първо място с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържано по отношение на въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе в мотивите към решението си по всички доводи, искания и възражения на страните, които имат значение за разрешаването на правния спор. Поставеният въпрос е значим за делото, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, в т. ч. цитираната от касатора, поради което не удовлетворява допълнителния селективен критерий, специфичен за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При постановяване на решението си въззивният съд е обсъдил всички доказателства, които е преценил като относими към релевантните за спора факти, и въз основа на тях е направил свои собствени фактически и правни изводи по предмета на правния спор. В мотивите към решението въззивният съд се е произнесъл по всички оплаквания, доводи и възражения във въззивната жалба на ответника - сега касатор, като е изложил подробни съображения кои от тях намира за основателни и кои за неоснователни. Изводът в решението, че ответникът не е изгубил качеството на съдлъжник по договора за кредит, а продължава да носи отговорност за задълженията на кредитополучателя солидарно с него и с встъпилия в дълга нов съдлъжник, е формиран след анализ и преценка на съдържащите се в анекса към договора уговорки, и е подкрепен с аргументи, изведени от правната уредба на встъпването в дълг (чл. 102 ЗЗД). Подробно е мотивиран и изводът, че след като към момента на сключване на договора ответникът е бил едноличен собственик на капитала и управител на дружеството - кредитополучател, той не е отговарял на критериите за потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР ЗЗП и не се ползва от потребителска закрила. Обстоятелството, че съдът не е възприел част от доводите и възраженията на касатора, излагайки мотиви за тяхната неоснователност, не може да се приравни на пропуск на съда да ги обсъди и да ги вземе предвид при формиране на решаващите си изводи. Предвид изложеното, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В рамките на проверката, която касационната инстанция извършва в стадия за селекция на касационните жалби, настоящият състав на Върховен касационен съд не констатира и предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на второто поддържано от касатора основание - чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Според практиката на ВКС очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК предполага обжалваното въззивно решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или изводите на въззивния съд по съществото на спора да са формирани в грубо нарушение на правилата на формалната логика и тези пороци да могат да бъдат установени въз основа на мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на спора, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и може да бъде констатирана Върховния касационен съд само по реда на чл. 290 ГПК, ако въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

В случая касаторът е обосновал очевидната неправилност на въззивното решение с доводи, идентични с развитите в касационната жалба оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК (неправилно тълкуване на действителната воля на страните в анекса към договора за кредит, нарушение на разпоредбата на чл. 182 ГПК при кредитиране на вписванията в счетоводните книги на банката - ищец, както и на заключението на съдебносчетоводната експертиза, неправилна преценка за отсъствие на качеството „потребител“). Поддържаните доводи предполагат проверка на правилността на въззивното решение по реда на чл. 290 ГПК и не насочват към уредената в чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК квалифицирана форма на неправилност, поради което няма основание решението да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.