Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Въпросът е значим и обуславящ решаващите правни изводи в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие с трайно установената и задължителна съдебна практика, цитирана от касатора – т. 3 и т. 11 ТР №3/22.04.2005 г. по т. д. №3/2004 г. на ОСГК; т. 2 ППВС №4/1968 г. и т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; решение №53/07.05.2019 г. по гр. д. №3528/2018 г., III ГО; решение №138/30.05.2017 г. по гр. д. №4309/2018 г., IV ГО и др. Съгласно приетото в нея обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост, а критериите образуващи понятието "справедливост" са свързани с преценката на всички конкретно проявени и обективно съществуващи обстоятелства с оглед особеностите на конкретния случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи по приключилото наказателно дело. В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди конкретно всички установени по делото обстоятелства, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на страните, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е анализирал по вътрешно убеждение при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетението. Изтъкнал е значението на всеки конкретен факт, който е установен и е в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и понесените вреди, който е отнесъл към стойността, която засегнатите блага са имали за ищеца и е приложил релевантните с оглед конкретиката на случая общи и специфични критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в съответствие с константната съдебна практика.

Ето защо решението на Апелативен съд – Велико Търново не е в противоречие с разрешението, дадено в задължителната и установената съдебна практика на ВКС, а е в съответствие с него. В този смисъл въпросът не удовлетворява допълнителният критерий за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Следователно, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 ГПК.