Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Ищцата получила ли е адекватно на състоянието си лечение, и с оглед липсата на законова дефиниция на понятието „лекарска грешка, има ли допусната такава при лечението на И. Я. Д., след като медицинския одит не открива никакви грешки при приемането, диагностицирането и лечението на същата, до този извод стига и една КСМЕ, както и в тази посока са и ангажираните гласни доказателства?

Може ли да бъде потърсена отговорността на възложителя на тази специфична работа, ако липсва някой от елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, или тази липса води до отпадане на същата отговорност?

Допустимо ли е пациент който е изписан с подобрения, след проведено адекватно диагностициране и лечение, да може да претендира за вреди и да получи обезщетение, независимо от установената фактическа обстановка за обратното, и след като категорично е доказано, че чуждо тяло забравено в него независимо от неговите твърдения, не е имало, а това което изпада от неговия организъм е част от материалите които са използвани за осъществяване на животоспасяваща спрямо него операция?

Спазен ли е принципът на адекватните очаквания“ прогласен в практиката на ВКС, а именно в случая предложено и осъществено ли е лечение, което да е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и съобразени ли са всички права на пациентката?

В конкретния случай за претендиране неимуществени вреди от лекарска грешка каква е спецификата на подлежащите на установяване факти и връзките между тях и необходимостта от медицински знания, като ясно отграничи тези, за които са необходими такива познания и други, за които важат опитните правила и логиката предвид установените по делото факти?

Следва ли иска по чл. 49 ЗЗД, обективно да е съединен с такъв по чл. 45 ЗЗД, ответници по деликта да е на първо място посочен от ищеца конкретен лекар или друго лице от болницата, и солидарно с него пасивно отговорен и стъпващ на отговорността на непосредствения извършител, работодател съответна болница? Тази процесуална фигура задължителна ли е за осъществяване или не и ако е задължителна, при нейната липса налице ли е недопустимост на касирания съдебен акт, а и първоинстанционния такъв?

Задължен ли е съда да изложи мотиви, основани на самостоятелен анализ на всички факти и обстоятелства по делото, на всички искания и възражения на страните, при противоречие между няколко експертизи задължен ли е да изложи мотиви защо приема едната, а не приема другата, или не?

Може ли да се изгради вътрешно убеждение за наличието или липса на причинни връзки, без да е извършено съобразяване кои от фактите, респективно връзките между тях са предмет на специални знания, а за кои следва да се стъпи на опитните правила и логиката при преценка на доказателствения материал? Задължен ли е съда да прецени всички доказателства по делото, като ако съществува противоречие между няколко експертизи, служебно задължение ли е на съда да назначи трета такава, дори и да няма оспорване от страна на която и да е от страните? А ако е имало оспорване, включително с искане за отвод на вещи лица, процесуално нарушение ли е дори само на това основание и тяхното участие в друга експертиза в друг процес, свързан със същата тази ищца и с нейното здравословна състояние, да назначи нова експертиза и противоречията между няколкото експертизи да намерят своето изясняване?

При непозволеното увреждане пасивно солидарни ли са за причинените вреди на пострадалия прекия изпълнител и възложителя на работата при извършването на която е пострадало увреденото лице?

Длъжен ли е съда да обсъди в мотивите си заключение и обяснение на вещо лице по СМЕ, противоречията в тях, доводите на страната във въззивната жалба в съответствие с останалите доказателствава по делото, и да изложи самостоятелни мотиви кои факти и обстоятелства приема за доказани, и кои не?

Процесуално нарушение ли е, ако по делото не са събрани всички необходими доказателствава, включително неназначаване на тъй наречена арбитражна експертиза, и неразпитване на лекар от разпита на който са могли да се осъществят изключително важни факти за спора по делото - наличието или не на чуждо тяло в тялото на ищцата?

Независимо или не дали съда възприема едно експертно заключение, той следва ли да изложи свои собствени мотиви обосноваващи преценката му за годността на едната или другата експертиза?