Определение №****/**.**.2009 по дело №****/2009

относно надлежната страна в заповедното производство при констатиране на смъртта на длъжника. Така поставения въпрос има характер на съществен, съобразно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разрешаването му пряко обосновава обжалвания правен резултат. Не се установяват предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като посочените определения и разпореждания / приложени от жалбоподателя/ в по- голямата си част, няма данни да са влезли в сила/ те са подлежащи на инстанционен контрол/, а другите са постановени по движение на делото и не подлежат на самостоятелно обжалване, т. е. не е налице практика по смисъла на цитираната норма. Във връзка, обаче, с изложеното от страната за различния правен резултат, постановяван от съдилищата при процедирането му по чл. 410 ГПК и сл., с оглед тълкуването и приложението на чл. 429 ГПК и чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК в заповедното производство при хипотеза на починала страна преди образуването му, се налага извод за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване. Този извод произтича и от неуредения от процесуалния закон регламент за процедирането на съда при констатиране на смърт на страната – ответник преди сезирането му, но след като вече е постановена заповед за изпълнение. Прилагането на способа - аналогия на закона- е пряко относима към систематичното тълкуване на процесуалните правила при липса на изрична уредба.