Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

1/ „Необходимо ли е съдът да съобрази при формирането на изводите си всички данни по делото, като доказателствата се обсъдят поотделно и в съвкупност и според правилата на логиката, научния опит и практика? За справедливия размер на обезщетението въззивният съд дължи ли собствени съображения, основани на конкретно установените по делото обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, както е указано в ППВС №4/1968 г. и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК с решение №350/2011 г. по гр. д. №1382/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение №70/2012 г. по гр. д. №748/2011 г. по описа на ВКС, III г. о., решение №158/2012 г. по гр. д. №708/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение №215/2014 г. по гр. д. №1287/2014 г. III г. о.? Съдът трябва ли да обсъди установените по делото обстоятелства с вредоносен характер и предвид особеностите на всяко от тях да прецени конкретния вредоносен ефект върху личността, общественото положение пред близки познати и здравето на ищеца при обсъждането на доказателствата?“; 2/ „Допустимостта на касационното обжалване в приложното поле ли е на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за основанията за присъждане на вреди по ЗОДОВ /ЗОДВПГ/ за незаконно лишаване от свобода, при изтекла абсолютна погасителна давност за привеждане в изпълнение на наказание лишаване от свобода и удължава ли това действие срока на водените срещу ищеца наказателни производства? Т. е. може/следва ли да се търси обезвреда и за значително надхвърляне на разумните срокове, като считам, че посочената хипотеза на толкова продължително и непрекратено наказателно производство не е обхванато от разясненията на ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС и е необходимо обобщаване на съдебната практика; 3/ „Правото на труд е конституционно гарантирано и това, че липсват преки доказателства за упражнявана регламентирана трудова дейност, а са налице само косвени и гласни, по какъв начин отменят факта, че е доказано осигуряването на издръжка в минимален размер за страната, а също и как следва да я определя съда в такива случаи?“; 4/ “Следва ли да се присъди минимално адвокатско възнаграждение при действащи към момента ЗАдв и Тарифа за минималните адвокатски възнаграждения, при очевидност, че наказателни производства са водени и че има доказателства/протоколи о. с. з., включително и пред ВКД,/, че го е представлявал ангажиран адвокат, дори по самото дело да са изгубени или липсващи хартиени носители на адвокатско пълномощно с отразени размери на заплатени разноски.?“. Твърди се, че всички поставени въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Прилага и преписи от решение №5/2013 г. по гр. д. №638/2012 г. по описа на ВКС, III г. о., решение №150/2013 г. по гр. д. №1367/2012 г. по описа на ВКС, III г. о. , решение №158/2012 г. по гр. д. №708/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о.