Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да допусне на страна в производството, заместила починала страна, доказателствено искане, направено в хода на въззивното производство (в първия момент, в който страната е имала обективна възможност да го направи), ако същото би имало значение за крайния извод на съда за основателността на предявения иск и за изясняване на делото, включително и в хипотезата, в която ищецът не би могъл да узнае и при положена дължима грижа за добро водене на делото?

Длъжен ли е въззивният съд да укаже на ищеца в производството, че не сочи доказателства в подкрепа на своите твърдения, въведени в исковата молба или във въззивната жалба, ако прецени, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да направи това в доклада по делото, или е допустимо, без да изпълни процедурата по чл. 146, ал. 2 ГПК и без да даде указания на страната, във въззивното си решение да приеме, че е налице непълнота на доказателствата?

Длъжен ли е въззивният съд в изпълнение на задълженията си по чл. 235, ал. 2 ГПК да вземе предвид при произнасяне на съдебния си акт обстоятелството, че приет като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който е съставен от длъжностно лице след посещение и оглед на ПТП-то, за който липсва оспорване на автентичността му и обстоятелствата, определящи го като официален документ, и не е проведено пълно обратно доказване, безспорно има обвързваща материална доказателствена сила?

Допустимо ли е съдът да отрече или игнорира обвързващата материална доказателствена сила на официален документ – констативен протокол за ПТП, при липса на оспорване автентичността на документа и липса на оспорване на обстоятелствата, определящи го като официален?

Достатъчно ли е при налични констативен протокол за ПТП с пострадали лица, докладна записка, съставени от длъжностно лице след посещение и оглед на ПТП, медицинска документация и постановление за спиране на досъдебно производство, за да може пострадалото лице да предяви претенция за получаване на обезщетение от Гаранционния фонд на основание на разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ?

Допустимо ли е съдът, отричайки или незачитайки прието и неоспорена писмено доказателство относно обуславящо изхода на спора обстоятелство – осъществяването на ПТП с пострадало лице, причинен от неизвестен водач на МПС, да лиши от приложение правната норма, в случая тази на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ?