Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Налице ли е процесуално нарушение в случаите, в които въззивния съд с оглед задълженията си по чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ГПК, без да е дал указания на страната или е поставил въпрос към нея, без да й е указал значението им по делото, да приеме, че тази страна процесуално е бездействала, тъй като не е поискала събирането на други доказателства. Сочи, че е налице противоречие на обжалваното решение с решение №8/05.06.2019г. по гр. дело №1295/2018г. на I ГО и с решение №74/25.07.2019г. по гр. дело №2999/2018г. на IV ГО на ВКС по въпроса: 2. Когато въззивният съд приеме, че предметът на доказване е по-голям от очертания в доклада по чл. 146 ГПК на първоинстанционния съд, длъжен ли е да даде указания на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на релевантните по делото факти. Според касатора атакуваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси, които според него са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 3. Обосновано ли е решението на въззивния съд, постановено в противоречие със събраните доказателства и 4. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди защитните тези на страните и да формира самостоятелни правни изводи. Сочи, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК-атакуваното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът е нарушил основните принципи на гражданския процес-чл. 5, чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ГПК.