Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

от изложението, свързан с доказването на разноските за адвокатско възнаграждение. Според указанията в т. 1 Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2012 г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението; В договора за правна помощ следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това (банков документ), а ако е в брой, то тогава вписването на този факт в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. За да приеме, че извършването на разноски за адвокатско възнаграждение е доказано с представения по делото договор за правна защита и съдействие, въззивният съд е изходил от съдържанието на договора, в който е вписано, че уговореното между ответника и упълномощения от него адвокат възнаграждение е заплатено изцяло в брой. Като е счел плащането на възнаграждението за доказано, съдът е постановил определението си в съответствие с цитираното тълкувателно решение. В определение №120 от 06.03.2017 г. по ч. т. д. №1709/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение №70 от 09.02.2016 г. по ч. т. д. №499/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗОПБ, изискваща всички плащания на територията на страната на суми в размер на или над 10 000 лв. да се извършват по банков път, е неотносима към доказването на претенция за разноски за адвокатско възнаграждение. В мотивите към определенията са изложени съображения, че плащането в брой на адвокатско възнаграждение на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв., представлява нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗОПБ и е от значение за реализиране на административно - наказателна отговорност срещу нарушителя, но не се отразява нито на надлежността, нито на доказването на извършеното плащане. Даденото разрешение по приложението на чл. 3, ал. 1 ЗОПБ се възприема и от настоящия състав на ВКС, а доколкото въззивният съд се е произнесъл в аналогичен смисъл, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за доказване на разноските за адвокатско възнаграждение.