Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

от материален и процесуален характер, обусловили изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставените правни въпроси са – всяко отсъствие на нотариуса, включително и временно за непродължителен период от време, поражда ли възможност той да бъде заместен от своя помощник, съгласно чл. 46, ал. 1 ЗННД, или предпоставка за заместването е само негово продължително отсъствие. Позовава се на противоречива съдебна практика – решение на ВАпС постановено по в. гр. д. №101/2014 г., решение на ВАпС по в. гр. д. №87/2014 г., решение №278/21.06.2013 г. по гр. д. №51/2012 г. на Добричкия окръжен съд, решение от 19.02.2014 г. по в. гр. д. №467/2013 г. на Сливенския окръжен съд, които не са представени и липсват данни, че са влезли в сила, поради което не следва да бъдат обсъждани като противоречива практика, съгласно разрешението, дадено в т. 3 на ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №1/2009 г. Поставеният процесуалноправен въпрос, с твърдението че е обуславящ за изхода на делото, е – допустимо ли е въззивният съд да основе изводите си по спора на база собствени разсъждения и наличието на данни за заместването от помощник-нотариуса при изповядани общо дванадесет сделки от нотариуса в деня на прехвърлителната сделка дарение, с извод за недоказаност на иска въз основа на фактически положения, които не са твърдени от страните пред първата и въззивната инстанция и не са включени в доклада по чл. 147, ал. 1 ГПК като факти от значение за спора. По този въпрос се позовава и представя съдебна практика с твърдението, че приетото от въззивния съд й противоречи – решение №317 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №4396/2013 г., І г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.