Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

1/ По какъв начин следва да се удостоверява връчването на длъжника на документ, изпратен чрез пощенски оператор и съдържащ волеизявлението за предсрочна изискуемост, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до адресата и конститутивният ефект на предсрочната изискуемост е настъпил?; 2/ Какво следва да е минимално необходимото съдържание на изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост, за да е годно да произведе целения преобразуващ ефект?; 3/ Може ли връчването чрез оператор на пощенски услуги да се приравни на връчването на книжа, уредено в чл. 47 ГПК? – първите три въпроса са общо обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решенията по т. д.№2072/2015 г., т. д.№2400/2015 г., т. д. №394/2017 г. - всички на І т. о. на ВКС, както и по дело №61279/2016 г. на ІІІ г. о. на ВКС; 4/ Дължи ли субектът, ползващ се от фикцията за надлежно връчване, доказване на това какво е предадено на пощенския оператор и неговия текст, при положение, че от товарителницата личат само подателят и адресатът, но липсват данни за вида и съдържанието на вложения документ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с противоречие с решение по дело №61279/2016 г. на ІІІ г. о. на ВКС; 5/ Въпрос „за приложението на нормата на чл. 20 ЗЗД и задължението на съда да изследва действителната обща воля на съдоговорителите, чрез тълкуване на отделните клаузи на съглашението и във връзка една с друга – въпросът обосноваван в същата хипотеза, с решения по гр. д.№5864/2015 г. , гр. д.№576/2017 г. , гр. д.№3946/2008 г., гр. д.№50254/2016 г. и гр. д.№2589/2017 г. всички на ІV г. о., т. д.№772/2015 г., т. д.№2483/2014 г. и т. д.№3378/2014 г. на ІІ т. о., гр. д.№50246/2016 г. на ІІІ г. о. и т. д.№1725/2016г. на І т. о. на ВКС; 6/ Длъжен ли е съдът, при обосноваване на заключение за приложимост на общи условия в облигационните отношения между спорещите, да констатира изрично, че е доказано предаването им, съгласно чл. 298, ал. 2 ТЗ? – въпросът обосноваван с противоречие с разрешението по т. д.№683/2011 г. на І т. о. на ВКС; 7/ Коя е страната, носеща доказателствената тежест по отношение обстоятелствата, от които черпи основание за извод за надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на насрещната страна? – въпросът обосноваван с противоречие с разрешенията по гр. д.№1584/2009 г. и гр. д.№5305/2008 г. на ІІІ г. о., гр. д.№1635/2010 г. и гр. д. №2589/2017 г. на ІV г. о. и т. д.№1907/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС; 8/ Длъжен ли е съдът, при разрешаване на спор за настъпила предсрочна изисксуемост, да изследва служебно съдържанието на изявлението, с което тя се обявява, с оглед удостоверяване изискванията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ вр. с т. 18 ТР №4/2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС?; 9/ Кои са обстоятелствата, чието установяване се дължи, за да се приеме надлежно настъпила предсрочна изискуемост, при уговорка за фингирано връчване чрез пощенска пратка? – последните два въпроса са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на отговор в съдебната практика относно минимално необходимото съдържание на изявлението за предсрочна изискуемост, вкл. допустимостта на предявяването й „под условие.