Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

за начина на индивидуализиране на предмета на завещателното разпореждане, когато той е неясен или недостатъчно ясно определен, в практиката си ГК на ВКС приема, че действителната воля на завещателя следва да бъде изведена като отделните клаузи на завещанието се тълкуват във връзка едни с други и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия текст на завещанието, с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя, като се прилагат и правилата на формалната и житейска логика /решение №855/11.12.2010г. на ВКС по гр. д.№1497/2009г., Първо ГО; решение №380/31.05.2012г. на ВКС по гр. д.№580/2010г., Първо ГО/. Приема се, че при тълкуване на завещателно разпореждане следва да се прилага правилото на чл. 20 ЗЗД и когато възникне спор относно това кой е завещаният имот, в определени случаи волята на завещателя следва да бъде изведена не само от целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността и взаимната връзка на отделните клаузи една с друга и в смисъла, който произтича от целия текст на завещанието, но и от характеристиките на самия имот, притежаван от завещателя. Тълкуването не може да пренебрегне тези характеристики, тъй като се касае за обективни факти, които могат да изяснят истинската воля на завещателя. Следва да се отчитат и други факти, които са от значение за изясняване на истинската му воля - чрез изясняване на вида и броя на земите, които се включват в наследството, може да се изясни коя от тях е имал предвид завещателят, но във всички случаи обаче, тълкуването, което се опира на характеристиките на вещта, следва да бъде такова, че да не оставя съмнение в действителната воля на завещателя / решение №855/11.12.2010г. по гр. д.№1497/2009г. на Първо ГО на ВКС/. Приема се, че законът не изисква в случаите, когато се завещава определен недвижим имот, той да бъде посочен в завещанието с всички негови индивидуализиращи белези - местонахождение, площ, съседи. Достатъчно е индивидуализацията да бъде извършена по такъв начин, който прави имота, предмет на разпореждането, обективно определяем с оглед обстоятелствата във всеки отделен случай. При непълно описание на завещания имот волята на завещателя подлежи на тълкуване не само с оглед употребените в завещанието думи и изрази, но и с оглед правилата на формалната и житейска логика / решение №380/31.05.2012г. по гр. д.№580/2010г. на Първо ГО на ВКС/. Приема се, че при тълкуване волята на завещателя за това кой имот е завещан, волята на завещателя може да бъде изведена и от други доказателства по делото и е достатъчно индивидуализацията да бъде извършена по начин, който прави имота обективно определяем с оглед обстоятелствата във всеки отделен случай / решение №45/06.04.2017г. по гр. д.№3343/2016г., Първо ГО на ВКС/. В същия смисъл е и разрешението, дадено в посочените от касаторите решения, като с тази практика окръжният съд се е съобразил. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за начина, по който следва да бъде тълкувани индивидуализиран предметът на завещателното разпореждане.