Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

„1. В съдържанието на понятието „задоволяване на нужди на семейството“ по смисъла на чл. 32 СК включват ли се инвестиционните намерения на единия съпруг?; 2. Когато едно физическо лице извършва търговска дейност без формално да е регистрирано като едноличен търговец, придобитите от него имущества попадат ли в обхвата на съпружеската имуществена общност или спрямо тези имущества трябва да намерят приложение разрешенията, дадени в Тълкувателно решение №2/2001 г. на ОСГТК на ВКС относно разделността на имуществената общност по отношение на имотите, придобити с цел упражняване на търговска дейност от съпруга – търговец? и 3. За възникване на солидарна отговорност на двамата съпрузи релевантна ли е целта на отпуснатите средства, посочена в подписания от страните договор към момента на получаване на кредита или е относимо дали предоставеният заемен ресурс е разходван за задоволяване на нужди на семейството?“. Твърди, че първият материалноправен въпрос е разрешен в противоречие с решение №293 от 19.11.2013 г. по гр. д. №3267/2013 г. на ВКС, III г. о., изясняващо понятието „задоволяване на нужди на семейството“, в което се приема, че общността на задоволяването на нуждите и на двамата съпрузи е критерий за определяне коя нужда е семейна и коя е лична на единия от съпрузите. По втория въпрос касаторът прави позоваване на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като изтъква необходимост от отстраняване на непълнотата в нормата на чл. 22, ал. 3 СК. Твърди, че изводът на въззивния съд по третия материалноправен въпрос противоречи на разрешението, дадено с решение №211/23.07.2010 г. по гр. д. №117/2011 г. на ВКС, IV г. о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за достъп до касация по следните съображения. В случая въззивният съд в противоречие с цитирана практика на Съда на ЕС, че за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори националните съдилища следят служебно, не се произнесъл, дали клаузата за предсрочна изискуемост в договора за банков кредит е неравноправна съобразно критериите, визирани в решението по дело С-415/11. Решаващият съд не изследвал служебно дали касаторът, който имал качеството на потребител съобразно решението по д. С-348/2014 на Съда на ЕС, е уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.