Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя?

Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, обществено-икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези условия?

Включва ли се в съдържанието на „редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди“ по смисъла на т. II от ППВС №4/1968 г., практиката на съдилищата по близки случаи, без да има големи различия в установените обстоятелства, постановени в период, близък към момента на процесното увреждане?

Следва ли въззивният съд, при постановяване на своето решение, да вземе предвид, да обсъди и разгледа целия доказателствен материал, събран по делото, и да изложи мотиви относно това кои доказателства кредитира и кои не и защо?

Необходимо ли е да се изложат мотиви във връзка с определения размер на обезщетението над обичайните такива в аналогични случаи, за да стане ясно какви са причините за приетото за справедливо обезщетение и липсата на такива мотиви представлява ли нарушение на процесуалния закон?

При предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 300 ГПК в случай, че представената влязла в сила присъда е постановена при осъществено в хода на наказателното производство от застрахования делинквент признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно при съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти, съобразно чл. 371, т. 2 НПК?

Направеното в хода на наказателното производство от застрахования делинквент признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно изразено съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти, представлява ли признание по смисъла на чл. 434, ал. 1 КЗ?

Специална ли се явява нормата на чл. 434, ал. 1, предл. второ-ро КЗ спрямо разпоредбата на чл. 300 ГПК, когато влязлата в сила присъда срещу делинквента е постановена при осъществено в хода на наказателното производство от застрахования делинквент признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно при съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 300 ГПК в случаите на предявен иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска застраховка на автомобилистите?“