Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

1/ „Длъжен ли е въззивният съд да обяви на страните нов доклад по делото когато приеме, че процесната сума се претендира с фактическо и правно основание, които са само част от обявения доклад по делото?“ – сочи се противоречие с т. 2 ТР №1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №1/2013 г.; 2/ „Длъжен ли е въззивният съд да изпълни точно указанията на касационната инстанция при повторното разглеждане на спора?“ – поддържа се противоречие с решение №143 от 17.02.2020 г. по т. д. №2703/2017 г. на I т. о. на ВКС, решение №28/27.06.2017 г. по т. д. №3416/2015 г. на I т. о. на ВКС и решение №49/21.08.2015 г. по гр. д. №4904/2014 г. на IV г. о. на ВКС; 3/ „Разпоредбите на членове 183 и 208 Закон за задълженията и договорите регламентират ли задължение за плащане на цена за количества електроенергия, за които не може да бъда установена начална дата на доставка, а наличието им в невидим регистър на електромер е вписано в протокол от експертиза на Български институт по метрология, който е изготвен в противоречие с изискванията на член 58, ал. 2 и ал. 4, точка 3 Закон за измерванията?“; 4/ „Наличието на показание в невидим регистър на електромер, установено в такъв протокол, установява ли изпълнение на задължението за реална доставка и на насрещното задължение за заплащане на нейната цена, след като ползването на електромер с невидим регистър е в противоречие с изискването за видимост на всички регистри, регламентирано с: точки 7.4 и 8 Приложение 10 към чл. 6 Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствие на средствата за измерване; чл. 662 Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол; точки от 10.1 до 10.4 Приложение I на Директива 2014/32 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на средства за измерване; точки 10.4 и 10.5 Приложение I на Директива 2004/2022 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно измервателните уреди?“; 5/ „Действителна ли е правна сделка за доставка на електрическа енергия, за отчитането на която се използва електромер с невидим регистър или е нищожна на основание чл. 26 ЗЗД поради противоречие със забраната за използване на такъв електромер в нормативните актове от предния въпрос?“; 6/ „Действителни ли са поведение на доставчик на електрическа енергия или клауза в негов договор спрямо краен клиент – потребител по смисъла на Закон за защита на потребителите, да използва електромер с невидим регистър за разчитане на количества доставяна електроенергия или са нищожни на основание чл. 3 и чл. 4 ЗЗП, във вр. с чл. 143, чл. 146 и с пар. 1, 1б и 1в от същия, във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД?“ – сочи се противоречие с приетото в т. 1 ТР №1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №1/2013 г.; 7/ „Въззивният съд има ли служебно задължение, да следи за прилагането на описаните в предните въпроси материалноправни норми от императивен характер, когато страна в производството е потребител по смисъла на Закон за защита на потребителите?“ – отново се сочи противоречие с приетото в т. 1 ТР №1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №1/2013 г.; 8/ „Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК следва ли да се тълкува като създаваща задължение на съда, винаги когато едната страна от производството има качеството на потребител в материалното правоотношение, да указва на страните възможността да посочат клаузите от своето материално правоотношение и последиците от неупражняване на тази възможност при служебното изследване действителност на правоотношението и на неговите отделни клаузи?“ – поддържа се противоречие с решения на СЕС по дела C – 397/2011, C – 92/2011 и C – 119/15. Сочи се и противоречие с разрешението, дадено в т. 12 ТР №1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС по т. д. №1/2001 г. Обосновава се приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените от трети до осми въпрос, поради липсата на съдебен акт по тълкуване действителността на такава сделка. 9/ „Въззивният съд длъжен ли е да установи действителния размер на цена, определена в публично оповестен административен акт или е оправомощен да приеме неин размер, посочен в заключение на вещо лице?“; 10/ „Въззивният съд длъжен ли е да установи дали страна в производството има качеството на страна по сделката, регламентирано в императивна норма?“; 11/ „Разпоредбите на чл. 183 и на чл. 208 ЗЗД пораждат ли право за краен снабдител на електрическа енергия да получи заплащане на конкретни количества електроенергия, остойностени от него по цени, които са различни от цените за извършвани от него доставки, определени от Комисия за енергийно и водно регулиране?“; 12/ „Разпоредбите на чл. 100, ал. 1 Закон за енергетиката и на т. 66 от пар. 1 от допълнителните разпоредби на Закон за енергетиката определят ли изчерпателно лицата, които имат правото да сключват сделка с електроенергия за покриване на своите технологични разходи?“; 13/ „Разпоредбите на чл. 100 Закон за енергетиката и на т. 66 от пар. 1 от допълнителните разпоредби на Закон за енергетиката представляват ли императивни правни норми, които съдът е длъжен да обсъди при решаване на правен спор за дължимост на парична сума за количества електроенергия, остойностени по цени за технологичен разход?“; 14/ „Продажба от краен снабдител на електрическа енергия за покриване на технологични разходи отговаря ли на изискванията на чл. 100, ал. 1 Закона за енергетиката във вр. с т. 66 ДР Закон за енергетиката или тази сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради нейното противоречие с тези норми?“ и 15/ „Продажба от краен снабдител на електрическа енергия за покриване на технологични разходи действителна правна сделка ли е или е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради заобикалянето с нея на изискването на чл. 36ж, ал. 1 Закон за енергетиката за внасянето на парична сума от такава сделка само от лица с друг предмет на дейност или от крайния снабдител, но само за други негови сделки?“ – спрямо въпроси от девети до петнадесети се сочи отново противоречие с т. 1 ТР №1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №1/2013 г. По посочените въпроси касаторът се позовава и на т. 4 ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №1/2009 г. и на т. 1 и т. 2 ТР №2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №2/2010 г. По въпроси от дванадесети до петнадесети се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения за липсата на съдебна практика и значението на поставените въпроси за развитието на правото. В изложението касаторът излага съображения, че обжалваното решение е вероятно недопустимо. Обосновава се с наличието на разлика между въпросите от указанията на касационния състав и между тези от допуснатата експертиза, като част от въпросите по нея не били възложени от касационната инстанция, а по молба на насрещната страна.