Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

– противоречие с ТР №1/2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение по т. д.№1245/2013 г. на І т. о. на ВКС, решение по т. д.№674/2014г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д.№3734/2013 г. на І т. о. на ВКс, решение по т. д.№1544/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д.№799/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д.№1106/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д.№866/2012 г. на І т. о. на ВКС, решение по т. д.№377/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС и решение по гр. д.№1019/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС/; 7. Какъв е обхватът на мандата, предоставен от клиента на адвокат/адвокатско дружество, при внасяне на суми по клиентска сметка по чл. 39 Закона за адвокатурата – ограничен ли е същият мандат само до определени действия, съобразно конкретната поръчка на клиента при внасяне на съответните суми по клиентската сметка или се отнася и за всякакви последващи действия с тези суми? Обхваща ли този мандат и правото за получаване от името на клиента на гаранция от ФГВБ при отнемане лиценза на банката, в която е била открита сметката, по която са поверени суми на клиента? /по този въпрос се поддържа дадено от възивния съд разрешение, противоречащо на определения по гр. д.№3216/2017 г. на ІІІ г. о. на ВКС и по гр. д.№2209/2019 г. на ІІІ г. о. на ВКС, както и, че отговорът на същия би бил от значение за развитието на правото/; 8. Има ли правно значение за статута и принадлежността на средствата, постъпващи по клиентска сметка по чл. 39 Закона за адвокатурата, кое лице и на какво основание е превело тези средства или е достатъчно да е открита клиентска сметка, за да се приеме, че всички средства по тази сметка принадлежат на клиентите на адвоката/адвокатското дружество по силата на чл. 39, ал. 1 Закона за адвокатурата и не постъпват в патримониума на адвоката/адвокатското дружество?; 9. Ползват ли се със специалния статут, предвиден в чл. 39 Закона за адвокатурата сумите, внесени от друго лице, освен от клиент на адвоката/адвокатското дружество? /по тези два въпроса се поддържа дадено от възивния съд разрешение, противоречащо на определения по т. д.№129/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС и по гр. д.№2209/2019 г. на ІІІ г. о. на ВКС, както и, че отговорът на същите би бил от значение за развитието на правото, с оглед съществуваща практика на съдилищата – по гр. д.№927/2016 г. на Варненски окръжен съд и по т. д.І231/2019 г. на Софийски градски съд, на която изводите на състава на САС противоречат/; 10. На кое лице се изплаща гаранция от ФГВБ за средствата по клиентска сметка по чл. 39 Закона за адвокатурата – на адвоката/адвокатското дружество – титуляр на сметката или на клиентите, които са депозирали средства по сметката? /по този въпрос се поддържа приложимост на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; 11. Кога се преклудира възможността да бъде направено възражение от ответника за противоречие на норма от вътрешното право на Република България с норма на Директива на ЕС и свързаното с това искане за пряко приложение на норма Директива на Европейския съюз?/противоречие с ТР №1/19.12.2013г. по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Като допълнително основание за допускане на касационния контрол по същество на обжалвания въззивен акт касаторът е навел и предпоставката на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с твърдението си, че същият е очевидно неправилен, поради допуснато грубо нарушение на чл. 6, ал. 4 вр. ал. 3 ЗГВБ/отм./.