Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплакване за неспазване на нормата на чл. 235, ал. 2 ГПК, което не може да бъде обсъждано в производството по чл. 288 ГПК, в чиито рамки съдът не проверява правилността на обжалваното решение, включително дали е постановено при спазване на процесуалните правила. Прегледът на мотивите на обжалваното решение не дава основание да се приеме тезата на касатора, че въззивното решение е немотивирано, нито че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС. Що се касае до твърдението, че окръжният съд не се е съобразил с Решение №91/1971 г. по гр. д.№73/1971 г. на ВС, ОСГК и т. 4 ППВС №7/1965 г. следва да се подчертае, че разясненията в тези два акта са постановени при действието на ГПК от 1951 г. /отм./ и понастоящем са изгубили значението си, защото производството по обжалване на първоинстанционни решения по граждански дела сега е уредено при коренно различни принципи. То не е контролно-отменително, а е въззивно и приложими са разясненията на ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и съвместимите с тях постановки на ТР №1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д.№1/2000 г. на ВКС, ОСГК. Доколкото са изгубили значението си, извършването на съпоставка между Решение №91/1971 г. по гр. д.№73/1971 г. на ВС, ОСГК и т. 4 ППВС №7/1965 г. от една страна, а от друга - произнасянето на въззивния съд, се явява лишено от смисъл при преценката за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Релевираната т. 12 ТР №1 от 17.07.2001 г. по тълк. гр. д.№1/2001 г. на ВКС, ОСГК е неотносима съдебна практика към поставения от касатора проблем, доколкото съдържа разяснения по приложението на отменения ГПК след реформата, извършена със ЗИД ГПК (ДВ, бр. 124 от 1997 г.), относно правомощията на касационната, а не на въззивната инстанция.