Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за наличие на предпоставките на чл. 125, ал. 3 ТЗ и за размера на дружествения дял на напусналия съдружник решаващият съдебен състав се е позовал на практика на ВКС и е изложил съображения, че в компонентите за формиране на равностойността на дела не се включват записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, а изчислението се извършва въз основа на т. нар. чист актив – без собствения капитал, резерви и финансов резултат; изплащането на равностойността на дружествения дял се извършва, когато сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива, която се включва при формирането на капитала към момента на прекратяване на участието; в случай че сумата на активите е по – ниска от сумата на пасива, не е налице капитал, от който на прекратилия участието си съдружник да се изплати делът му. Възприел е заключенията на приетите в първоинстанционното и въззивното производство съдебно – счетоводни експертизи, като е акцентирал на установеното от тях, че към 31.08.2017г. ответното дружество е декапитализирано. Намерил е, че този извод се подкрепя и от представения междинен счетоводен баланс на дружеството към 31.08.2017г. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извода, че съвкупният анализ на представените по делото доказателства не установява наличието на материалноправните предпоставки за уважаване на иска, тъй като не е налице капитал, от който да се изплати делът на ищцата. Изложил е съображения, че приетите писмени доказателства и допуснатата съдебно – счетоводна експертиза не обосновават промяна в направения извод, тъй като според неоспореното от страните заключение на експертизата описаните протоколи от 01.07.2012г., 17.08.2012г. и 27.03.2012г. не са счетоводни документи, не са носители на счетоводна информация и не могат да се ползват като основание за счетоводни записвания и съставяне на счетоводен баланс. Акцентирал е върху разяснението, дадено от вещото лице в съдебно заседание, че за да могат тези протоколи да бъдат източник на счетоводна информация, е следвало въз основа на тях да бъдат изготвени първични счетоводни документи – приходни касови ордери, счетоводни записвания на банката, но такива не са съставени. Като е отбелязал подробното обсъждане в заключението на счетоводните записвания във връзка с придобития от ответника недвижим имот, намерили отражение и в представения междинен счетоводен баланс към 31.08.2017г., въззивният съд е приел, че по същество са обсъдени и съставеният предварителен договор от 27.03.2012г. и касаещият го договор за гаранция от 22.03.2012г., изтъквайки липсата на поискани допълнителни разяснения от вещото лице. Намерил е, че в съответствие с указанията на ВКС вещото лице се е запознало с представените документи, давайки заключение, че от проверените счетоводни документи за периода от регистриране на дружеството до 31.08.2017г. счетоводството е водено редовно при спазване на изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти, като не се налага изработването на вариант на нов междинен баланс към 31.08.2017г. Приел е, че наличието на проблеми между съдружниците, създаването на пречки за упражняване на участието на съдружника в дейността на дружеството, „източването на дружеството от останалите съдружници“ преди момента на прекратяване на участието на напусналия съдружник в дружеството, съответно постановяването на решение по предявен от последния иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на дружеството за изключването му, са ирелевантни за спора, тъй като не установяват факти и обстоятелства във връзка с фактическия състав на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Изтъкнал е липсата на доказателства, установяващи, че посочените от ищцата действия са довели до влошаване на финансово – икономическото състояние на дружеството към момента на прекратяване на участието ѝ в дружеството, съответно че действителното финансово – икономическо състояние на дружеството към 31.08.2017г. е различно от установеното от представения междинен финансов баланс и заключенията на съдебно – счетоводните експертизи. Въззивният съд е намерил за неоснователни и наведените възражения за направени от ищцата вноски, които не са намерили отражение в счетоводството на ответника, като е изложил съображения, че макар вещото лице да е съобразило направените от А. К. вноски и изтеглените от нея суми в брой, липсата на първични счетоводни документи, съставени от ответника, или други доказателства, установяващи реалното внасяне на суми по сметката на дружеството, не обосновава различен извод от направения, че „Пеллегуд ЕООД е декапитализирано към 31.08.2017г.